— Разбира се, че искам.
— Ще се радвам, ако Марино не се върне — продължи Бентън. — Но не му желая злото и се надявам, че нищо не му се е случило. Опитвам се да приема, че го защитаваш, тревожиш се за него, още държиш на него.
— След един час ще дойде фитопатологът. Имаме листни въшки.
— Аз пък мислех, че имам главоболие.
— Ако нещо му се е случило, особено ако си го е причинил сам, няма да си го простя — промълви Скарпета. — Това е може би най-лошият ми недостатък. Прощавам на хората, на които държа, и после те пак правят същите грешки. Моля те, намери го.
— Всички го търсят, Кей.
Дълго мълчание, чуваше се само песента на птиците. Бул излезе в градината. Започна да развива маркуча.
— Трябва да взема душ — каза Скарпета. — Срамота, не можах да се изкъпя там. Съблекалнята беше тясна, а и нямах дрехи за смяна. Изобщо не разбирам как ме търпиш. Не се тревожи за доктор Селф. Няколко месеца в затвора ще й се отразят добре.
— Ще води предаването си оттам и ще спечели още милиони. Някоя затворничка ще й стане робиня и ще й изплете шал.
Бул поливаше леха с теменужки и от струята на маркуча се бе образувала дъга.
Телефонът пак иззвъня. Бентън въздъхна: „О, господи!“ и го вдигна. Отначало само мълчеше и слушаше, защото беше добър слушател. Освен това беше пестелив на думи и Скарпета му го казваше, когато се чувстваше самотна.
— Не — каза Бентън. — Благодаря ви, но съм съгласен, че не е нужно и ние да сме там. Не мога да кажа за Кей, но мисля, че там само ще пречим. — Той приключи разговора и й съобщи: — Капитанът. Твоят рицар в блестящи доспехи.
— Не говори така. Не бъди толкова циничен. Не е заслужил гнева ти. Трябва да му благодариш.
— Заминава за Ню Йорк. Ще претърсят апартамента на доктор Селф.
— Какво ще търсят?
— Дрю е пренощувала там, преди да излети за Рим. Кой друг е бил? Вероятно синът на доктор Селф. Сигурно той е мъжът, който според Холингс е бил готвач. Най-баналният отговор често е правилният — изтъкна Бентън. — Проверих полета. „Алиталия“. Познай кой е летял в същия самолет с Дрю?
— Нима е чакала него на Испанското стълбище?
— Не е останала заради златния мим. Излъгала е, защото е чакала Уил, но не е искала приятелките й да знаят. Поне аз така мисля.
— Току-що се е разделила с треньора си. — Скарпета наблюдаваше как Бул пълни плиткото езерце. — След като доктор Селф й е внушила да го направи. Друга теория? Уил е искал да се срещне с Дрю, а майка му не е осъзнала, че той е изпращал маниакалните имейли, подписани от Пясъчния човек. Без да иска, е събрала Дрю с нейния убиец.
— Може никога да не узнаем някои подробности — подхвърли Бентън. — Хората не казват истината. След известно време дори не я знаят.
Бул се наведе, за да оплеви теменужките. Погледна нагоре в същия миг, когато госпожа Гримбол надзърна през прозореца на втория етаж. Бул придърпа по-наблизо торбата с бурените и се залови за работа. Скарпета видя как любопитната й съседка взе телефонната слушалка.
— Стига вече! — промърмори Скарпета, стана и й помаха.
Госпожа Гримбол я видя и отвори прозореца.
Бентън наблюдаваше безизразно, а Скарпета продължаваше да маха, сякаш имаше да й казва нещо много важно.
— Току-що го освободиха от затвора — извика Скарпета. — И ако го върнете там, ще изгоря къщата ви.
Прозорецът бързо се затвори. Госпожа Гримбол се скри.
— Не може да й говориш така — укори я Бентън.
— Ще говоря каквото си искам — заяви Скарпета. — Аз живея тук.