Ромео беше любезен, но избягваше погледите им и както подобава на мим, мълчеше.
— Искам най-доброто за теб — изтъкна Бентън. — И явно точно затова не ти попречих, когато реши да започнеш частна практика в Чарлстън, но бях разстроен.
— Не си ми казвал.
— Не биваше да го казвам и сега. Ти постъпи правилно и аз го осъзнавам. Години наред имаше чувството, че нямаш свое място. В известен смисъл беше бездомна и в някои отношения нещастна, откакто напусна Ричмънд. Почувства се още по-зле, когато те уволниха, и съжалявам, че ти го напомням. Онзи проклет противен губернатор. На този етап в живота си правиш точно каквото трябва. — Двамата се качиха в асансьора. — Но не съм сигурен, че мога да понасям повече.
Тя се стараеше да отпъди страха, който бе неописуемо ужасен.
— Какво говориш, Бентън? Че трябва да се откажем? Това ли ми казваш?
— Може би казвам обратното.
— А аз не разбирам какво значи това и не флиртувах. — Двамата слязоха на техния етаж. — Никога не флиртувам. Освен с теб.
— Не знам какво правиш, когато ме няма.
— Знаеш какво не правя.
Той отключи вратата на луксозния апартамент. Беше великолепен, украсен с антики, с подове от бял мрамор и каменно преддверие, достатъчно голямо да побере малко село. Зад прозорците древният град се очертаваше на фона на нощта.
— Бентън — каза тя. — Моля те, да не се караме. Сутринта отлиташ за Бостън. Аз се връщам в Чарлстън. Нека да не се отблъскваме взаимно, за да ни е по-лесно да се разделим.
Той съблече сакото си.
— Какво? Ядосан си, че най-после намерих място, където да се установя, че започнах на чисто там, където ми харесва?
Той метна сакото си на един стол.
— Да ти призная — продължи тя, — аз съм тази, която трябва да започне отначало, да създаде от нищо нещо, сама вдигам телефона и сама чистя моргата. Нямам „Харвард“. Нямам апартамент за милиони на Бийкън Хил. Имам Роуз, Марино и понякога Люси. Това е всичко. Затова през половината време сама вдигам телефона. Когато ми звънят местните медии, разни адвокати, някаква група, която иска да изнеса беседа. За обезпаразитяване. Онзи ден се обадиха от проклетата търговска палата. Питаха колко от проклетите им телефонни указатели искам да поръчам. Сякаш имам желание да вляза в техния указател, все едно съм химическо чистене или нещо подобно.
— Защо? — попита Бентън. — Винаги Роуз е вдигала телефона.
— Тя остарява. Вече не я товаря толкова.
— Защо Марино не вдига телефона?
— Защо, защо… Вече нищо не е същото. Твоят опит да заблудиш всички, че си мъртъв, ни нарани и разпръсна. Да, ще го кажа. Всички се промениха след това, включително и ти.
— Нямах избор.
— Това е най-странното. Когато ти нямаш избор, и никой друг няма.
— Затова ли пусна корени в Чарлстън? Не искаш да избереш мен, защото може пак да умра?
— Имам чувството, че стоя сама насред проклета експлозия, всичко около мен се е разлетяло, а аз просто стоя. Ти ме съсипа, Бентън.
— Сега кой ругае?
Тя избърса очите си.
— Сега пък ме разплака.
Той се приближи до нея и я докосна. Двамата седнаха на дивана и се загледаха в двете камбанарии на „Тринита деи Монти“, във Вила Медичи на хълма Пинчио и далеч отвъд, към Ватикана. Тя се обърна към него и отново я порази чистотата на чертите му, посребрените коси и издължената му елегантна фигура, така несъвместима с професията му.
— Как е сега? — попита тя. — Как се чувстваш в сравнение с тогава? В началото.
— Различно.
— Различно ми звучи зловещо.
— Различно, защото преживяхме твърде много, и то отдавна. Вече ми е трудно да си спомня какво е да не те познавам. Трудно ми е да си спомня, че бях женен, преди да те познавам. Бил е някой друг, някакъв тип от ФБР, който играеше по правилата, липсваше му страст, нямаше живот до онази сутрин, когато влязох в твоята конферентна зала, важният така наречен специалист по профили, повикан да помогне за разкриване на убийствата, които тероризираха твоя скромен град. И там беше ти с лабораторна престилка, остави огромна купчина папки и се здрависа с мен. Помислих, че си най-забележителната жена, която съм срещал. Не можех да откъсна поглед от теб. Още не мога.
— Различно — напомни му тя какво бе казал.
— Случващото се между двама души е различно всеки ден.