Косата й, кестеняво-червеникава със златисти кичури, беше чиста и лъскава, прибрана зад ушите. Носеше черна тениска, разкриваща красиво тяло, постигнато чрез усилени тренировки и добра наследственост. Тя отиваше някъде. Скарпета имаше подозрения къде, но нямаше да попита. Тя седна отново.
— Доктор Селф. — Люси се взираше в градината, без изобщо да я вижда, замислена за нещо, което я тревожеше.
Скарпета не очакваше да чуе това име.
— Какво за нея?
— Казах ти да я държиш наблизо. Винаги дръж враговете си наблизо — подчерта Люси. — Но ти не обърна внимание. Не те интересува, че тя те очерня при всяка възможност заради онзи случай в съда. Твърди, че си лъжкиня и шарлатанка в професията. Просто влез в „Гугъл“. Следя я, препращам ти нейните глупости, а ти изобщо не ги поглеждаш.
— Откъде знаеш дали ги поглеждам?
— Аз съм твой системен администратор. Твоят верен спец по информационни технологии. Много добре знам колко време държиш отворен някой файл. Можеш да се защитиш.
— От какво?
— От обвиненията, че си манипулирала заседателите.
— Това е смисълът на процеса. Да се манипулират заседателите.
— Ти ли го казваш? Или говоря с непозната?
— Ако си вързан, измъчван и чуваш писъците на любимите си хора, които са насилвани и убивани в друга стая, а ти отнемаш собствения си живот, за да избегнеш съдбата им, това самоубийство ли е? Не е самоубийство, Люси. Това е убийство.
— Според закона ли?
— Не ме интересува.
— Преди те интересуваше.
— Не е вярно. Не знаеш какво съм мислила, когато съм работила по случаите през годините и често пъти съм била единственият адвокат на жертвите. Доктор Селф неправилно се скри зад своя щит за конфиденциалност и не разкри информация, която можеше да предотврати страдания и смърт. Заслужава нещо по-лошо, отколкото получи. Но защо говорим за това? Защо ме разстройваш?
Люси срещна погледа й.
— Какво казват хората? Че отмъщението е блюдо, което е най-добре да се сервира студено? Тя отново се е свързала с Марино.
— Господи! Сякаш миналата седмица не беше достатъчно гадна. Той напълно ли е откачил?
— Когато се върна от Рим с голямата новина, нима си очаквала да я посрещне с радост? Да не падаш от Марс?
— Явно е така.
— Как можа да не забележиш? Изведнъж той започва да излиза и да се напива всяка вечер, намира си нова долнопробна приятелка. Този път наистина е избрал такава. Или не знаеш? Шанди Снук като „Пламтящият чипс Снук“.
— Пламтящ? Какво? Кой?
— Мазен, пресолен картофен чипс с аромат на люти чушки и лют сос. Баща й е направил състояние от него. Тя се пресели тук преди година. Запознала се с Марино в „Ритащият кон“ миналия понеделник вечер и се влюбили от пръв поглед.
— Той ли ти го каза?
— Научих от Джес.
Скарпета поклати глава, не знаеше коя е Джес.
— Собственичката на „Ритащият кон“, рокерското свърталище на Марино, знам, че си чувала той да говори за него. Джес ми се обади, защото се тревожи за връзката му с последната му долнопробна възлюбена, тревожи се, че той е извън контрол. Джес твърди, че никога не го е виждала такъв.
— Доктор Селф може да знае имейла на Марино само ако той пръв се е свързал с нея — каза Скарпета.
— Личният й имейл не е променен, откакто той й беше пациент във Флорида. Неговият е друг. Затова мисля, че можем да се досетим кой е писал първи. Мога да го разбера със сигурност. Не че имам паролата за личния му имейл акаунт на домашния му компютър, макар че дребни неудобства като това никога не са ме спирали. Ще трябва да…
— Знам какво трябва да направиш.
— Да имам физически достъп.
— Знам какво трябва да направиш и не искам да го правиш. Да не влошаваме положението още повече.
— Поне някои от имейлите, които е получил от нея, сега са на десктопа на компютъра в офиса и всеки може да ги види — съобщи Люси.
— В това няма логика.
— Разбира се, че има. За да се ядосаш и да ревнуваш. Връща ти.
— А ти си ги забелязала на десктопа, защото?…
— Заради непредвидената случка снощи. Марино ми звънна и каза, че са го уведомили за включването на аларма, която показва, че хладилникът е повреден, а той не бил близо до офиса и ме помоли да проверя. Добави, че ако трябва да се обадя на компанията с алармите, номерът е в списъка, залепен на стената.