Отвори файла „Шокиращи тайни експерименти: Франкенщайн“.
„Да видим.“ Тя продължаваше да пише сценария за първото си предаване, когато се завърнеше в ефир. „Докато бях в уединение, за да спася живота си, неволно и неохотно станах свидетел — нещо по-лошо, опитно зайче — на незаконни експерименти и злоупотреба. В името на науката. Както казваше Курц в «Сърцето на мрака» — «О, ужас! О, ужас!». Бях подложена на съвременната форма на лечението в някогашните лудници в най-тъмните времена, когато хората, които не са имали достатъчно средства, са били смятани за полухора и към тях са се отнасяли като към… Като към?…“ Подходящото сравнение щеше да й хрумне по-късно.
Доктор Селф се усмихна, когато си представи възторга на Марино, щом откри, че му е отговорила. Вероятно той смяташе, че тя (най-прочутата психиатърка на света) се радва на полученото от него писмо. Още си въобразяваше, че тя държи на него! Всъщност изобщо не й пукаше. Дори когато й беше пациент във Флорида, когато още беше неизвестна, пак не й пукаше. Той беше малко повече от терапевтично забавление, и да (признаваше си тя), беше предизвикал известно вълнение, защото обожанието му към нея беше почти толкова жалко като сляпата му сексуална мания по Скарпета.
Горката жалка Скарпета. Невероятно бе какво можеш да постигнеш с няколко стратегически обаждания.
Мислите й препускаха. Отнесоха я в стаята й в „Павилиона“, където се сервират изискани ястия и има организатор, ако на човек му се приискаше да отиде на театър, на мач на „Ред Сокс“ или в спа център. Привилегированият пациент на „Павилиона“ получаваше каквото поискаше, което в случая с доктор Селф беше собствен имейл акаунт и стая, първоначално заета от друга пациентка на име Карън, когато доктор Селф беше приета преди девет дни.
Неприемливото разпределение на стаите беше поправено много лесно, без административна намеса или забавяне още през първия ден, когато доктор Селф влезе в стаята на Карън призори и я събуди, като нежно духна в очите й.
— О! — възкликна Карън с облекчение, когато разбра, че над нея е надвесена доктор Селф, а не някой изнасилвач. — Сънувах странен сън.
— Ето. Донесох ти кафе. Спеше като мъртвец. Може би снощи си се взирала твърде дълго в кристалната нощна лампа? — и доктор Селф погледна неясните очертания на викторианската кристална нощна лампа над леглото.
— Какво! — възкликна Карън ужасено, като остави кафето си на старинното нощно шкафче.
— Човек трябва много да внимава, когато гледа продължително кристални предмети. Могат да имат хипнотичен ефект и да те докарат до състояние на транс. Какво сънува?
— Доктор Селф, беше толкова истинско! Усетих нечий дъх по лицето си и се уплаших.
— Знаеш ли на кого е? Може би на някого от семейството ти? Семеен приятел?
— Когато бях малка, баща ми ме гъделичкаше с мустаците си. Усещах дъха му. Колко странно! Едва сега си го спомням. Или може би си въобразявам? Понякога трудно преценявам кое е реално. — Тя изглеждаше разочарована.
— Потиснати спомени, скъпа — успокои я доктор Селф. — Не се съмнявай във вътрешното си аз — добави бавно. — Казвам го на всичките си последователи. В какво не бива да се съмняваш, Карън?
— Във вътрешното си аз.
— Точно така. Твоето вътрешно аз — още по-бавно продължи тя — знае кое е реално.
— Някаква истина за баща ми? Нещо реално, което не си спомням?
— Непоносима истина, немислима реалност, която не си могла да понесеш като малка. Разбираш ли, скъпа, всичко е свързано със секса. Мога да ти помогна.
— Моля ви, помогнете ми!
Доктор Селф търпеливо я върна назад във времето, когато Карън е била седемгодишна, и с малко проницателни напътствия я насочи към сцената на първоначалното й психично престъпление. Най-после Карън, за пръв път в своя безсмислен и пропилян живот, разказа как баща й се е пъхвал в леглото при нея и е търкал своя разголен еректирал пенис в дупето й, тя е усещала пиянския му дъх по лицето си, а после нещо топло, мокро и лепкаво по долнището на пижамата си. Доктор Селф насочи горката Карън към травмиращото разкритие, че случилото се не е единичен изолиран инцидент, защото сексуалното насилие с редки изключения се повтаря, а майка й сигурно също е знаела, предвид състоянието на пижамата и чаршафите на Карън, което означаваше, че си бе затваряла очите за онова, което съпругът й беше правил с малката им дъщеря.
— Помня как татко веднъж ми донесе горещ шоколад в леглото и аз го разлях — най-после смотолеви Карън. — Помня, че беше топъл и лепкав по долнището на пижамата ми. Може би си спомням това, а не…