Зад двете порти се появи жена и той се отдаде на любимото си занимание, воайорството, като я оглеждаше подробно през затъмнения страничен прозорец. Чу се дрънчене на метал, когато тя отвори първата черна порта, после и външната — висока, от ковано желязо, в центъра й имаше две извивки, наподобяващи сърце. Сякаш тя имаше сърце, но Лушъс вече беше сигурен, че няма. Беше облечена в делови костюм, имаше руса коса и той изчисли, че е висока метър и шейсет и пет, носеше пола 8-и размер и риза 10-и2. Лушъс беше почти безпогрешен, когато трябваше да прецени как ще изглежда някой гол върху масата за балсамиране. Дори се шегуваше, че има рентгенови очи.
Тъй като Скарпета грубо му бе заповядала да не излиза от катафалката, той не го направи. Жената почука по затъмнения прозорец и той започна да се нервира. Пръстите му шаваха в скута, повдигнаха се към устата му, сякаш имаха своя воля, и той им каза „не“. Дръпна рязко ластика на китката си и нареди на ръцете си да престанат. Дръпна го пак и здраво стисна волана, облицован с имитация на дърво, за да им попречи да вършат глупости.
Тя пак почука.
Лушъс свали прозореца, като продължаваше да смуче твърд бонбон.
— Странно място сте избрали за частната си практика — каза той с широка заучена усмивка.
— Сбъркали сте мястото — отвърна тя, без „добър ден“ и „приятно ми е“. — Какво, за бога, правите тук?
— На погрешно място в лош момент. Това задържа хора като вас и мен в бизнеса — рече Лушъс все така ухилен до уши.
— Откъде взехте този адрес? — продължи тя нелюбезно. Изглежда, много бързаше. — Това не е офисът ми. Определено не е моргата. Съжалявам за неудобството, но трябва да си тръгнете веднага.
— Аз съм Лушъс Медик от погребално бюро „Медик“ в Бофорт край Хилтън Хед. — Той не стисна ръката й, не се здрависваше с никого, ако можеше да го избегне. — Може да ни наречете курортно погребално бюро. Семеен бизнес на трима братя, единият съм аз. Смешката е, че когато се обадите на Медик, това не значи, че човекът е още жив. Схванахте ли? — Той посочи с палец задната част на катафалката и продължи: — Умряла е в дома си, вероятно от инфаркт. Ориенталка, стара като света. Предполагам, че вече имате цялата информация за нея. Вашата съседка да не е шпионка? — И той вдигна очи към прозореца.
— Снощи говорих за този случай със съдебния следовател — обясни Скарпета със същия хладен тон. — Откъде имате този адрес?
— Съдебният следовател…
— Той ли ви даде този адрес? Той знае къде е офисът ми…
— Почакайте. Първо, аз съм нов при доставките. Отегчавах се до смърт да седя на бюро и да се занимавам с опечалените, затова реших, че е време да попътувам.
— Не можем да разговаряме за това тук.
О, не, напротив, помисли си Лушъс и продължи:
— Затова купих този кадилак от 1998 година, двойни карбуратори, двоен ауспух, с лети алуминиеви джанти, флагщоци, виолетов фар и черна поставка за ковчег. Не може да е по-луксозна, освен ако дебелата дама от цирка не беше в нея.
— Господин Медик, следовател Марино е тръгнал за моргата. Току-що му се обадих.
— Второ, никога не съм доставял труп за вас. Затова нямах представа къде е офисът ви, докато не проверих.
— Нали казахте, че съдебният следовател ви е упътил?
— Не ми е дал адрес.
— Наистина трябва да тръгвате. Зад къщата ми не бива да има катафалка.
— Семейството на покойната иска ние да уредим погребението, затова казах на съдебния следовател, че по-добре аз да транспортирам трупа. И така, намерих адреса ви.
— Намерили сте го? Къде? И защо не се обадихте на моя следовател?
— Обадих се, но той не отговори на обаждането ми, затова се наложи да проверя къде сте, както казах. — Лушъс дръпна ластика. — В интернет. В списъка на търговската камара. — Той счупи остатъка от бонбона с кътниците си.
— Този адрес не е в никакъв списък, никога не е бил в интернет и никога не е бъркан с офиса ми — моргата — а живея тук от две години. Вие сте първият, който идва в дома ми.
— Не се сърдете на мен. Не отговарям за сведенията в интернет. — Той пак дръпна ластика. — От друга страна, ако ми се бяха обадили по-рано през седмицата, когато беше открито момченцето, щях да докарам тялото и сега нямаше да имаме този проблем. Тогава минахте покрай мен и не ми обърнахте внимание, а ако тогава бяхме работили заедно, със сигурност щяхте да ми дадете правилния адрес. — Той дръпна отново ластика, вбесен, че Скарпета не проявява повече уважение към него.