Выбрать главу

По протежение на горната част на стените имаше плоски видеоекрани, които постоянно показваха всеки ъгъл и звук, уловен от безжична система от камери и вградени микрофони, а онова, което тя виждаше в момента, беше невероятно.

— Тъп кучи син — извика високо на плоския екран пред себе си.

Марино показваше моргата на Шанди Снук, Люси ги виждаше от различни ъгли по екраните и чуваше гласовете им сякаш беше с тях.

Бостън, петият етаж на сграда от кафяв пясъчник, построена в средата на деветнайсети век на улица „Бийкън“. Бентън Уесли седеше на бюрото си и гледаше през прозореца към балона с горещ въздух, който се носеше над шотландските брястове, стари колкото Америка. Белият балон бавно се издигаше като огромна луна над сградите в центъра на града.

Мобилният му телефон иззвъня. Той си сложи безжичната слушалка и каза: „Уесли“, като силно се надяваше да не е нещо спешно, свързано с доктор Селф, настоящата болнична напаст, може би най-опасната от всички досегашни.

— Аз съм — рече Люси в ухото му. — Влез в мрежата. Включвам те на конферентна връзка.

Бентън не я попита защо. Включи се в безжичната мрежа на Люси за прехвърляне на видео, аудио и данни в реално време. Лицето й изпълни видеоекрана на лаптопа на бюрото му. Изглеждаше свежа, хубава и енергична, както винаги, но очите й святкаха от гняв.

— Опитвам нещо ново — каза тя. — Свързвам те с охранителната система, за да видиш това, което виждам аз. Става ли? Екранът ти ще се раздели на четири квадрата, за да имаш образ от четири камери. Изборът зависи от мен. Така ще можеш да разбереш какво прави нашият тъй наречен приятел Марино.

— Готово — отвърна Бентън, когато екранът се раздели и му позволи да види едновременно четири части от сградата на Скарпета, заснети от камери.

Звънецът в преддверието на моргата.

В горния ляв ъгъл на екрана Марино и някаква млада, секси, но долнопробна жена в кожен костюм на мотоциклетист бяха в коридора на горния етаж на офиса на Скарпета и той й казваше:

— Чакай ме тук, докато дойде тя.

— Защо да не те придружа? Не ме е страх. — Гласът й, дрезгав, със силен южняшки акцент, се чуваше ясно през тонколоните на бюрото на Бентън.

— Какво става, по дяволите? — попита Бентън Люси по телефона.

— Само гледай — отвърна тя. — Последното му момиче чудо.

— Откога?

— Да видим. Мисля, че започнаха да спят заедно миналия понеделник вечер. Същата вечер, когато се запознаха и се напиха.

Марино и Шанди се качиха на асансьора. Улови ги друга камера, когато той й каза:

— Добре. Но ако той каже на докторката, край с мен.

— Хикъри-дикъри-док. Тя те е хванала за топките — пропя шеговито тя.

— Ще ти дам престилка, за да скриеш кожения костюм, но си затваряй устата и не прави нищо. Не откачай и не прави нищо, говоря сериозно.

— И друг път съм виждала трупове — вдигна небрежно рамене тя.

Вратите на асансьора се отвориха и двамата излязоха.

— Баща ми се задави с котлет пред мен и цялото семейство — каза Шанди.

— Съблекалнята е там, вратата вляво — посочи Марино.

— Вляво, ако гледам накъде?

— Първата врата, след като завиеш зад ъгъла. Облечи една престилка и по-бързо.

Шанди затича. В единия сектор на екрана Бентън я видя в съблекалнята — съблекалнята на Скарпета — как извади една синя престилка от шкафчето — шкафчето и престилката на Скарпета — и бързо я навлече наопаки. Марино я чакаше в коридора. Тя се върна тичешком при него с разкопчана и развята престилка.

Още една врата. Тази водеше към преддверието, където в един ъгъл бяха паркирани мотоциклетите на Марино и Шанди, барикадирани с конуси за пътна маркировка. Вътре имаше катафалка, моторът й работеше и отекваше между тухлените стени. От нея излезе погребален агент, висок и непохватен, с костюм и вратовръзка, черни като катафалката. Той разгъна дългите си крайници като носилка, сякаш се превъплъщаваше в професията си. Бентън забеляза нещо странно в ръцете му, бяха сгърчени като нокти на птица.

— Аз съм Лушъс Медик — представи се мъжът и отвори задния капак. — Запознахме се онзи ден, когато извадиха мъртвото дете от блатото.

Той надяна чифт латексови ръкавици и Люси приближи образа му. Бентън забеляза пластмасов предпазител на зъбите и ластик на дясната му китка.

— Приближи ръцете му — помоли той Люси.

Тя увеличи образа, когато Марино промърмори, сякаш едва понасяше мъжа:

— Да, спомням си.