Бентън забеляза разранените пръсти на Лушъс Медик и каза на Люси:
— Жестоко си гризе ноктите. Вид самонараняване.
— Нещо ново за него? — Лушъс питаше за убитото момче, за което Бентън знаеше, че още не е разпознато в моргата.
— Не е твоя работа — сопна се Марино. — Ако беше за пред всички, щяха да го кажат в новините.
— Господи! — прошепна Люси в ухото на Бентън. — Говори като Тони Сопрано.
— Изглежда, си загубил таса. — Марино посочи към задната лява гума на катафалката.
— Този е резервен — надменно отвърна Лушъс.
— Разваля ефекта, нали? — продължи да се заяжда Марино. — Колата е лъскава, а едното колело е с грозни гайки.
Лушъс намусено отвори задната врата и извади носилката на колелца от задното купе. Сгъваемите алуминиеви крака с дрънчене паднаха на пода. Марино не предложи помощта си, докато Лушъс търкаляше носилката с увитото в черен чувал тяло по рампата, блъсна я в рамката на вратата и изруга.
Марино намигна на Шанди, която изглеждаше странно в разкопчаната хирургическа престилка и с черни кожени ботуши. Лушъс нетърпеливо остави тялото в средата на залата, дръпна ластика на китката си и извика сърдито:
— Трябва да се погрижим за документите й.
— По-тихо — каза Марино. — Може да събудиш някого.
— Нямам време за вашия комедиен клуб. — Лушъс понечи да си тръгне.
— Никъде няма да ходиш, докато не ми помогнеш да я преместя от твоята бракма върху една от нашите модерни носилки.
— Фукльо — прозвуча гласът на Люси в ухото на Бентън. — Иска да впечатли картофената уличница.
Марино изтегли една носилка на колелца от охладителя, издраскана и с доста криви крака, едно от колелцата й беше леко изкривено като на количка в супермаркет. Двамата с ядосания Лушъс вдигнаха трупа в чувала и го поставиха на носилката.
— Тази твоя шефка си я бива — подхвърли Лушъс. — Истинска кучка.
— Никой не те е питал за мнението ти. Ти чу ли някой да го пита? — обърна се Марино към Шанди.
Тя се взираше в чувала, сякаш не го беше чула.
— Не съм крив, че адресът й е сбъркан в интернет. Държа се така, сякаш съм виновен, че искам да си свърша работата. Аз се разбирам добре с всекиго. Ще препоръчаш ли на клиентите си моята погребална агенция?
— Пусни си реклама в Жълтите страници.
Лушъс тръгна към малкия кабинет до моргата, вървеше бързо, почти без да прегъва колене и Бентън го оприличи на ножица.
Един квадрант от екрана показваше Лушъс в кабинета, как ровеше в книжата си, отваряше чекмеджета, търсеше химикалка.
Друг квадрант от екрана показваше Марино, който каза на Шанди:
— Никой ли не знаеше как се оказва първа помощ?
— Ще науча всичко, скъпи — отвърна тя. — Всякакви техники, само ми покажи.
— Сериозно. Когато баща ти се е задавил… — започна да обяснява Марино.
— Мислехме, че е получил инфаркт, удар или пристъп — прекъсна го тя. — Беше ужасно, хвана се за гърдите, падна на пода и си удари главата, а лицето му посиня. Не знаехме какво да правим, нямахме представа, че се задушава. И дори да знаехме, не можехме да направим нищо, освен да се обадим на „Бърза помощ“. — Лицето й се сгърчи сякаш щеше да се разплаче.
— Съжалявам, че ти го казвам, но сте можели да направите нещо — поклати глава Марино. — Ще ти покажа. Обърни се.
Приключил с документите, Лушъс бързо излезе от кабинета до моргата и мина точно покрай Марино и Шанди. Те не му обърнаха внимание, когато той влезе в залата за аутопсии без придружител. Марино обгърна кръста й с огромните си ръце, сви едната в юмрук, притисна с палец горната част на корема й точно над пъпа. Сграбчи юмрука с другата си ръка и я повдигна леко нагоре, само колкото да й покаже. После плъзна ръцете си нагоре и я погали.
— Мили боже — въздъхна Люси в ухото на Бентън. — Този получи ерекция в скапаната морга.
В залата за аутопсии камерата проследяваше Лушъс, който отиде до големия черен дневник, оставен на един работен плот. „Книгата на мъртвите“, както почтително го наричаше Роуз. Започна да регистрира трупа с химикалката, взета от бюрото в кабинета.
— Не би трябвало да го прави — продължи Люси. — Само леля Кей има право да попълва дневника. Той е юридически документ.
— Видя ли, не е толкова страшно, че сме тук? — каза Шанди на Марино. — Усещам нещо твърдо. — Тя посегна назад и го хвана за члена. — Знаеш как да разведряваш момичетата. Не се шегувам.
— Невероятно — промърмори Бентън на Люси.