Шанди се обърна в прегръдките на Марино и го целуна, целуна го по устните, там, в моргата, и за миг на Бентън му се стори, че двамата ще започнат да правят секс в коридора. После:
— Хайде, сега опитай ти — подкани Марино.
В друг квадрант на екрана Бентън гледаше как Лушъс разлиства дневника.
Когато Марино се обърна, възбудата му пролича. Шанди, чиито ръце едва го обгръщаха, се разсмя. Той сложи огромните си длани върху нейните, помогна й да натисне и продължи да говори:
— Не се шегувам. Ако някога видиш, че се давя, натискай точно така. Силно! — Показа й. — Целта е да изкараш въздуха и онова, което препречва пътя му, също ще излети. — Тя плъзна ръце надолу и пак го сграбчи, но той я отблъсна и се обърна с гръб към Лушъс, когато погребалният агент излезе от залата за аутопсии.
— Разбрала ли е нещо за мъртвото момче? — попита Лушъс и дръпна ластика на китката си. — Едва ли, понеже го е вписала в дневника като „нерешен случай“.
— Беше нерешен, когато го докараха. А ти защо ровиш в дневника? — Марино изглеждаше смешен, обърнал гръб на Лушъс.
— Явно не може да се справи с такъв сложен случай. Жалко, че не го докарах аз. Можех да й помогна. Знам повече за човешкото тяло от всеки лекар. — Лушъс се отмести настрани и впери поглед в чатала на Марино. — Виж ти! — възкликна той.
— Нищо не разбираш и по-добре си мълчи за трупа — злобно отвърна Марино. — И не коментирай докторката. Най-добре се разкарай.
— За момченцето от онзи ден ли говорите? — намеси се Шанди.
Лушъс издрънча с количката и остави току-що докарания труп на носилката насред салона, пред стоманената врата на охладителя. Марино я отвори и блъсна неподатливата носилка вътре, а ерекцията му все още личеше.
— Господи! — възкликна Бентън.
— Да не би да взема виагра? — прошепна Люси в ухото му.
— Защо не купите нова количка, или както се нарича това чудо? — попита Шанди.
— Докторката не пилее пари.
— Значи е стисната. Бас държа, че не ти плаща много.
— Ако имаме нужда от нещо, купува го, но не пилее парите. Не като Люси, която може да купи Китай.
— Винаги защитаваш Голямата шефка. Но на мен държиш повече, нали, бебчо? — изду глезено устни Шанди и го погали.
— Мисля, че ще повърна — прошепна Люси.
Шанди влезе в хладилника, за да огледа какво има вътре. Свистенето на излизащия отвътре студен въздух се чуваше през колоните на Бентън. Една камера в преддверието улови Лушъс, който сядаше зад волана на своята катафалка.
— Тази убита ли е? — попита Шанди за последната доставка, после погледна друго тяло в чувал в един ъгъл. — Искам да ми разкажеш за детето.
Лушъс потегли с катафалката, а вратата на преддверието шумно се захлопна зад него, звукът приличаше на катастрофа.
— Умряла е от естествена смърт — отвърна Марино. — Възрастна жена, ориенталка. На осемдесет и пет години.
— Защо я изпращат тук, щом е умряла от естествена смърт?
— Защото съдебният следовател е пожелал да я изпрати. Защо? Да пукна, ако знам. Докторката каза да бъда тук. Нямам понятие. На мен ми прилича на най-обикновен инфаркт. Мирише ми на нещо. — Той направи гримаса.
— Да погледнем — предложи Шанди. — Хайде, само за малко.
Бентън ги наблюдаваше на екрана, гледаше как Марино смъква ципа на чувала, а Шанди се дръпва отвратена, отскача, закрила с длан носа и устата си.
— Това заслужаваш — процеди Люси, когато приближи тялото: разлагащо се, издуто от газове и с позеленял корем. Бентън добре познаваше миризмата — ужасна воня, неприличаща на никоя друга, която насища въздуха и сякаш полепва по небцето ти.
— По дяволите! — изруга Марино и затвори ципа. — Сигурно е престояла така дни наред и проклетият съдебен следовател на окръг Бофорт не е искал да се занимава с нея. Хубаво я помириса, нали? — присмя се той на приятелката си. — А си мислеше, че работата ми е лесна.
Шанди се приближи към малкото телце в чувал, оставено самотно върху една носилка в ъгъла. Застана съвсем неподвижна, като се взираше в него.
— Недей — изрече Люси в ухото на Бентън, но всъщност говореше на образа на Марино на екрана.
— Бас държа, че знам какво има в този малък чувал — каза Шанди едва чуто.
Марино излезе от хладилника.
— Вън, Шанди. Хайде.
— Какво ще направиш? Ще ме заключиш вътре? Стига, Пийт. Отвори чувала. Знам, че това е мъртвото момче, за което говореше онзи гадняр, погребалният агент. Чух за момчето по новините. Значи то още е тук. Защо? Горкото дете е самичко в ледения хладилник.