— Свършено е с него — процеди Бентън. — Загуби битката.
— По-добре да не го виждаш — каза Марино, като се върна в хладилника.
— Защо не? Това е момчето, намерено на остров Хилтън Хед. За него говореха в новините — повтори тя. — Знаех си. Защо още е тук? Знаят ли кой го е извършил? — Шанди не помръдваше от мястото си до черния чувал на носилката.
— Не знаем нищо. Затова още е тук. Хайде. — Той й направи знак и гласовете им вече едва се чуваха.
— Нека да го видя.
— Недей — каза Люси на образа на Марино на екрана. — Не се поддавай, Марино.
— По-добре недей — опита да я разубеди той.
— Мога да го понеса. Имам право да го видя, защото ти не би трябвало да имаш тайни от мен. Това е нашето правило. Още сега ми докажи, че нямаш тайни от мен. — Тя не откъсваше поглед от чувала.
— Не. За такива неща правилото за тайните не важи.
— Напротив. Побързай. Вече ми е студено, все едно съм един от труповете.
— Защото ако докторката научи…
— Пак започваш. Боиш се от нея, сякаш тя те притежава. Кое е толкова страшно? Защо мислиш, че няма да го понеса? — гневно извика Шанди, обгърнала раменете си с ръце, за да се предпази от студа. — Бас държа, че той не мирише така гадно като старицата.
— Кожата му е одрана и очите му са извадени — съобщи й Марино.
— О, не — въздъхна Бентън и разтри лицето си.
— Не ме заблуждавай! — разлюти се Шанди. — Не смей да се шегуваш с мен! Веднага ми дай да го видя! Омръзна ми да се превръщаш в мекотело, когато онази ти е наредила нещо!
— Права си, няма нищо смешно. Онова, което става тук, не е шега. Постоянно ти го повтарям. Нямаш представа с какво се занимавам.
— Не е ли страхотно! Как да си помислиш, че Голямата шефка ще направи нещо подобно. Да одере малко дете и да му извади очите. Винаги си казвал, че се отнася добре с мъртвите. — Сега говореше с омраза. — На мен ми прилича на нацистка. Те са одирали хората и са правели абажури от кожата им.
— Понякога единственият начин да разбереш дали посинелите или почервенелите места наистина са натъртвания, е да погледнеш под кожата, за да се увериш, че отдолу има разкъсани кръвоносни съдове. С други думи, натъртвания или, както ги наричаме, контузии, вместо трупни петна — обясни Марино.
— Невероятно! — изохка Люси в ухото на Бентън. — Вече се прави на съдебен лекар.
— Не е невероятно — възрази Бентън. — Чувства се несигурен. Заплашен. Обиден. Бори се с чувството си за малоценност. Не знам какво му става.
— Причината сте вие с леля Кей.
— От какво? — Шанди се взираше в черния чувал.
— Когато кръвообращението спре, кръвта се утаява и кожата изглежда зачервена на места. Те много приличат на пресни натъртвания. Синините, прилични на охлузвания, може да са причинени и от други неща. Наричат се находки постмортем. Сложно е — надуто каза Марино. — За да сме сигурни, обелваме кожата, нали разбираш, със скалпел. — Той направи бързи режещи движения във въздуха. — За да видим какво има отдолу, а в този случай бяха истински натъртвания. Момчето е покрито с тях от главата до петите.
— Но защо сте извадили очите му?
— За други изследвания. Търсехме още кръвоизливи, каквито се срещат при силно разтърсване на малко дете. Такива неща. Същото е и с мозъка. Прибран е в буркан с формалин, не тук, а в медицинско училище, където му правят специални изследвания.
— Боже мой, мозъкът му е в буркан!
— Просто така се прави. Слага се в този химикал, за да не се разложи и да се огледа по-добре. Нещо като балсамиране.
— Наистина знаеш много. Ти трябва да си лекарят тук, не тя. Дай да видя.
Целият разговор се водеше в хладилника при широко отворена врата.
— Когато съм започнал да го правя, още не си била родена — изфука се Марино. — Разбира се, можех да стана лекар, но кой иска да учи толкова дълго? Кой би искал да е на нейно място? Тя няма личен живот. Общува само с мъртъвци.
— Искам да го видя — настоя Шанди.
— По дяволите, не знам какво ми става — ядоса се Марино. — Винаги когато съм в хладилника, умирам за цигара.
Тя бръкна в джоба на коженото яке под престилката и извади пакет цигари и запалка.
— Не мога да си представя, че някой би сторил подобно нещо с малко дете. Трябва да го видя. Вече съм тук, покажи ми. — Тя запали две цигари и двамата запушиха.
— Манипулира го, на ръба е — отбеляза Бентън. — Този път той здравата загази.