Пясъкът, солта, парчетата от миди и растения в отвърстията на момчето и по кожата му, бяха характерни за блатата, където бе открито голото му разлагащо се тяло, проснато по лице в блатната тиня и треви. След като дни наред използва всички процедури, за които се сети, за да накара тялото му да й проговори, то й предложи само няколко болезнени разкрития. Стомахът и мършавостта му й показаха, че е гладувал седмици, ако не и месеци наред. Деформираните нокти сочеха нов растеж в различни възрасти, което предполагаше, че пръстите на ръцете и краката са претърпели многократни тежки травми, или че момчето е подлагано на мъчение. Червеникавите белези по цялото му тяло й подсказваха, че наскоро е бил бит жестоко с широк колан с голяма четвъртита тока. Разрезите, огледът на плътта под кожата и микроскопският анализ разкриха кръвоизливи в меките тъкани от темето до ходилата. Беше умрял от вътрешни кръвоизливи — беше кървил до смърт, без външно да пролее нито капка. Метафора за невидимия му и нещастен живот.
Беше запазила части от органите му в буркани с формалин и бе изпратила мозъка и очите му за специален преглед. Бе направила стотици снимки и уведомила Интерпол, в случай че го обявят за изчезнал в друга държава. Отпечатъците от пръстите и ходилата му бяха въведени в Интегрираната автоматизирана система за разпознаване на отпечатъци (ИАС-РО), а ДНК профилът му — в Комбинираната система за индексация на ДНК (КСИД) — цялата информация за него бе въведена в базата данни на Националния център за изчезнали и експлоатирани деца. Освен това Люси претърсваше щателно интернет. Засега нямаше никакви следи и съвпадения, което навеждаше на мисълта, че не е бил отвлечен или изгубен, не беше избягал и попаднал в ръцете на непознат садист. Най-вероятно беше пребит от родител или друг роднина, опекун или приемен родител, който бе оставил тялото му в отдалечен район, за да прикрие престъплението си. Това се случваше постоянно.
Скарпета не можеше да направи нищо повече като лекар или учен, но нямаше да се откаже от него. Нямаше да допусне костите му да попаднат в просешки гроб. Докато не бъдеше разпознат, той щеше да остане при нея, прехвърлен от хладилника в нещо като времева капсула, полиуретанов изолиран фризер, охладен до минус шейсет и пет градуса по Целзий. Ако се наложеше, можеше да остане при нея години наред. Тя затвори тежката стоманена врата на фризера и излезе в ярко осветения ароматизиран коридор, като развързваше синята хирургическа престилка и сваляше ръкавиците. Найлоновите калцуни върху обувките й тихо шумоляха по чистия теракотен под.
От стаята си с красивия изглед доктор Селф отново говореше с Джаки Майнър, тъй като Бентън не си бе дал труд да отговори на обаждането й, а вече бе почти два следобед.
— Той знае, че трябва да се погрижим за това. Според вас защо е тук през уикенда и е помолил и вас да дойдете? Впрочем, плащат ли ви за извънредния труд? — Доктор Селф не показваше гнева си.
— Знаех, че имаме важен пациент. Предупреждават всички ни, когато дойде някой прочут. Тук идват много известни хора. Как разбрахте за изследването? — попита Джаки. — Длъжна съм да попитам, защото ни интересува коя е най-ефективната форма на реклама. Дали по вестниците или по радиото, с плакати или устно.
— От съобщението за набиране на доброволци в административната сграда. Видях го още когато ме приемаха, което сега ми се струва много отдавна. И си помислих, защо не? Решила съм да си тръгна скоро, много скоро. Жалко, че и твоят уикенд се провали — каза със съчувствие доктор Селф.
— Честно казано, не е лошо. Трудно се намират доброволци, които отговарят на критериите, особено нормалните. Колко жалко. Поне двама от трима се оказват ненормални. Но помислете. Ако бяхте нормален човек, бихте ли дошли тук, за да…
— Бъдете част от научен проект — завърши доктор Селф нелепата мисъл на Джаки. — Не мисля, че човек може да се регистрира тук като нормален.
— Не исках да кажа, че не сте…
— Винаги съм готова да науча нещо ново и имам необикновена причина, за да съм тук — обясни доктор Селф. — Съзнавате колко поверително е това.
— Чух, че се криете тук от съображения за сигурност.
— Доктор Уесли ли ви го каза?
— Слух. А поверителността е гарантирана, според закона за здравното осигуряване, с който всички се съобразяваме. Трябва да е безопасно да си тръгнете, ако е така.