— Не, освен ако след това не мога да различа север от юг. Но ти отново проявяваш проницателност. Трябва да се запитам какво причинява магнитът на хората. Не съм сигурна дали е проучено както трябва. Ядрено-магнитният резонанс се прилага сравнително отскоро, нали?
— Изследването използва функционален магнитен резонанс, за да наблюдаваме как работи мозъкът ви, докато слушате записа.
— Да, записа. На майка ми ще й бъде приятно да я записват. Какво друго трябва да очаквам?
— По протокол се започва със СКИД. Нека да обясня — Структурирано клинично интервю за диагностика на душевни заболявания.
— Запозната съм. Особено с последната редакция на интервюто.
— Понякога доктор Уесли ми позволява аз да проведа интервюто. Не можем да ви сканираме без него, а да отговорите на всички въпроси изисква доста време.
— Ще го обсъдя с него, когато го видя днес. И ако е удобно, ще попитам за Люси. Не, може би не бива. Но се надявам да не е болна. Особено щом той е привързан към нея.
— Доктор Уесли е зает с други пациенти, но аз може да намеря време за интервюто.
— Благодаря, Джаки. Ще говоря с него за това, щом ми се обади. А имало ли е негативни реакции срещу това очарователно изследване? И кой го финансира? Мисля, че спомена баща си?
— Няколко души страдаха от клаустрофобия. Затова не можахме да ги сканираме след цялата свършена работа. Представете си, давам си труда да ги интервюирам и да запиша майките им…
— Предполагам, че ги записвате по телефона. Доста работа си свършила само за една седмица.
— Така е по-евтино и по-ефективно. Няма нужда да се срещаш лично с хората. Просто стандартна подготовка за онова, за което искаш да говорят на записа. Не ми е позволено да обсъждам финансирането, но баща ми е голям филантроп.
— Обмислям ново предаване. Споменах ли, че смятам да наема консултанти на продукцията? Ти каза, че Люси е свързана със силите на реда? Може би е специален агент? Ще помисля и за нея. Освен ако не е болна. Колко пъти сте сканирали мозъка й тук?
— Съжалявам, но не съм гледала предаването ви. Заради работата си мога да гледам телевизия само вечер.
— Предаванията ми се излъчват многократно. Сутрин, обед и вечер.
— Научното изследване на престъпния ум и проявленията му наред с интервюта с хора, които носят оръжие и арестуват престъпници, е прекрасна идея. На публиката ще й хареса — каза Джаки. — Много повече, отколкото други подобни предавания. Мисля, че ако поканите експерт, който да интервюира някой сексуален насилник или убиец психопат, това ще повиши рейтинга ви.
— От което заключавам, че психопат, който изнасилва или блудства и убива, може да не е насилник по природа. Това е изключително оригинална концепция, Джаки, което ме кара да се запитам дали само сексуалните убийци социопати са насилници. И след тази хипотеза какво трябва да се запитаме?
— Ами…
— Да се запитаме в коя категория попада натрапчивото сексуално убийство? Или пък това е езиков спор. Аз казвам „врат“, а ти „шия“.
— Ами…
— Четеш ли достатъчно Фройд и обръщаш ли внимание на сънищата си? Трябва да ги записваш, да държиш дневник до леглото си.
— Разбира се, за лекциите, но не си водя дневник за сънища. Не съм го правила и за упражнения — отвърна Джаки. — В реалния живот вече никой не си пада по Фройд.
Осем и половина вечерта. Римско време.
Чайките се носеха с писъци в мрака. Приличаха на големи бели прилепи.
В други крайбрежни градове чайките са досадни през деня, но изчезват по мръкнало. Това определено беше валидно за Америка, където капитан Пома бе прекарал доста време. Като малък той често пътуваше в чужбина с родителите си. Трябваше да стане светски мъж, който говори чужди езици, има безупречни маниери и отлично образование. От него трябваше да излезе нещо, казваха родителите му. Наблюдаваше две дебели снежнобели чайки, кацнали на перваза на прозореца близо до неговата маса, които го гледаха. Може би искаха хайвера от моруна.
— Питам те къде е — каза той на италиански. — А в отговор ти ме информираш за мъж, за когото би трябвало да знам? Но не ми казваш подробности. Ужасно ме дразниш.
— Казах ти следното — отвърна доктор Пауло Марони, който познаваше капитана от години. — Както знаеш, доктор Селф покани Дрю Мартин в своето предаване. Седмици по-късно доктор Селф започнала да получава имейли от човек с психично разстройство. Знам го, защото тя ми ги препрати.
— Пауло, моля те. Трябват ми подробности за този объркан човек.