— Ото, ако наруша поверителността с толкова малко доказателства и сбъркам, с кариерата ми е свършено — най-после каза доктор Марони. — Нямам основателна причина да изнасям повече подробности за този човек пред полицията. Ще бъде крайно неразумно от моя страна.
— Значи загатваш кой може да е убиецът, после затръшваш вратата? — Капитан Пома се приведе над масата от отчаяние.
— Не аз отворих тази врата — отбеляза доктор Марони. — Само ти я посочих.
Увлечена в работа, Скарпета се стресна, когато алармата на ръчния й часовник иззвъня в три и петнайсет.
Тя довърши шева на Y-образния разрез на разлагащата се възрастна жена, чиято аутопсия беше ненужна. Атеросклеротична плака. Причината за смъртта, както се очакваше, беше атеросклеротична сърдечносъдова болест. Тя свали ръкавиците и ги пусна в яркочервеното кошче за биологичнорискови отпадъци, после се обади на Роуз.
— Идвам след малко — съобщи й Скарпета. — Ако успееш да се свържеш с Медик, кажи му, че може да я вземат.
— Тъкмо идвах при теб — каза Роуз. — Притесних се, че може случайно да си се заключила в хладилника. — Стара шега. — Бентън те търсеше. Каза да си провериш електронната поща, когато, цитирам, си сама и спокойна.
— Гласът ти е по-зле от вчера. По-дрезгав.
— Може да съм настинала.
— Преди малко чух мотора на Марино. И някой е пушил тук долу. В хладилника. Дори престилката ми смърди на цигари.
— Странно.
— Къде е той? Няма да е зле да намери време и да ми помогне.
— В кухнята — отвърна Роуз.
Скарпета смени ръкавиците и издърпа трупа на старицата от масата за аутопсии върху подплатения с чаршаф твърд винилов чувал върху носилката, който после пъхна в хладилника. Тя изми с маркуч работната си маса, постави епруветките със стъкловидно тяло, урина, жлъчка и кръв, както и кутия с разрязани органи в хладилника за по-нататъшен токсикологичен анализ и хистология. Изцапаните с кръв карти остави да се сушат — проби за ДНК изследване, които се включваха в картона на всеки пациент. След като изми пода, почисти хирургическите инструменти и умивалниците и събра документите за по-късна диктовка, тя бе готова да се погрижи за собствената си хигиена.
В задната част на сектора за аутопсии имаше сушилни с въглеродни и ХЕПА филтри за окървавени и изцапани дрехи, преди да бъдат опаковани като улики и изпратени в лабораториите. Следваше складово помещение, пералня и накрая съблекалня, разделена от стена от полупрозрачно стъкло. Едната страна за мъже, другата за жени. На този ранен етап от практиката й в Чарлстън, само Марино й асистираше в моргата. Той имаше своя част от съблекалнята, а тя разполагаше с другата и винаги й беше неловко, когато двамата вземаха душ едновременно и тя го чуваше и виждаше движенията му през дебелото зелено полупрозрачно стъкло.
Скарпета влезе в своята част на съблекалнята, затвори и заключи вратата. Свали найлоновите калцуни от обувките си, после шапката и маската и ги пъхна в кошчето за биологичнорискови отпадъци, накрая хвърли хирургическата престилка в коша за пране. Взе душ, като се търкаше с антибактериален сапун, изсуши косата си със сешоар и отново облече костюма и обувките. Прекоси целия коридор и стигна до вратата в дъното. От другата й страна имаше стръмна дъбова стълба, която водеше право в кухнята, където Марино тъкмо си отваряше кутийка с диетична кола.
Той я огледа от горе до долу.
— Много си се издокарала — отбеляза. — Забравила си, че е неделя, и си мислиш, че отиваш в съда? Аз пък се разходих с мотора до Мъртъл Бийч. — По зачервеното му брадясало лице личаха следите от дълга пиянска нощ.
— Смятай го за дар. Че си жив още един ден. — Тя мразеше моторите. — Освен това времето е лошо и ще се развали още повече.
— Накрая ще те кача на моя „Роудмастър“ и ще се вманиачиш, ще ме молиш за още.
Идеята да яхне големия му мотоциклет, да го обгърне с ръце и да притисне тяло до неговото я отвращаваше и той го знаеше. Тя му беше шеф и изпълняваше тази роля почти двайсет години, но той вече не изглеждаше доволен от това. И двамата определено се бяха променили. Бяха преживели добри и лоши моменти. Но през последните години и особено напоследък, уважението към нея и към работата ставаше все по-недоловимо, а сега се бе случило и това. Тя мислеше за имейлите на доктор Селф, питаше се дали Марино смята, че ги е видяла. Чудеше се в каква игра го е въвлякла психиатърката — игра, която той нямаше да разбере и при всички случаи щеше да загуби.