— Казах ти. Това не е заплаха.
— Наистина ли си добре? — обърна се Скарпета към Роуз. — Може би не е обикновена настинка. Не биваше да идваш.
— Поговорих си с Люси — съобщи Роуз. После се обърна към Марино: — Не искам доктор Скарпета да остава сама с господин Грант. Нито за секунда.
— Тя спомена ли, че е издържал проверката? — попита Скарпета.
— Чуваш ли, Марино? Нито за секунда няма да оставяш доктор Скарпета сама с онзи човек. Пет пари не давам за проверката. Той е по-едър от теб — изтъкна вечно бдителната Роуз, вероятно според инструкциите на вечно бдителната Люси.
Роуз беше секретарка на Скарпета повече от двайсет години, следваше я по петите, както сама се изразяваше, в добри и лоши времена. На седемдесет и три години тя изглеждаше привлекателна и авторитетна. Изправена и енергична, всекидневно влизаше и излизаше от моргата, въоръжена с телефонни съобщения, доклади, които трябва да се подпишат на минутата, всеки делови въпрос, който според нея не можеше да чака, или просто напомняне — не, заповед — че Скарпета не е яла цял ден, и поръчаната храна — здравословна, разбира се — я чакаше горе и трябваше да я изяде веднага и нямаше да пие още кафе, защото и без това прекалява с кафето.
— Изглежда е участвал в битка с ножове — продължаваше да се тревожи Роуз.
— Това го имаше в проверката. Той е бил жертвата — обясни Скарпета.
— Изглежда много силен и опасен, и е едър като хамалин. Много съм притеснена, че искаше да дойде в неделя следобед, сигурно се е надявал да те завари сама — каза тя на Скарпета. — Откъде знаеш, че той не е убиецът на онова момче?
— Нека да чуем какво ще каже.
— Едно време нямаше да го направим така. Щеше да има полицейско присъствие — настоя Роуз.
— Сега не е едно време — отвърна Скарпета, като се стараеше да не говори назидателно. — Това е частна практика, в някои отношения сме по-гъвкави, в други — не толкова. Всъщност част от работата ни винаги е била да се срещаме с хора, които имат полезна информация, със или без полиция.
— Само внимавай — обърна Роуз към Марино. — Убиецът на горкото дете знае много добре, че трупът му е тук и доктор Скарпета работи по него, а обикновено, когато работи по случай, тя го разплита. Напълно възможно е убиецът да я дебне.
Беше необичайно за Роуз да е толкова напрегната.
— Пушил си — добави тя с укор.
Той пак отпи голяма глътка от диетичната кола.
— Да ме беше видяла снощи. Имах десет цигари в устата и две в задника, докато свирех на хармоника и правех секс с новото си гадже.
— Поредната поучителна вечер в бара на рокерите с жена, чийто коефициент за интелигентност е същият като на фризера ми. Под нулата. Моля те, не пуши. Не искам да умреш. — Роуз изглеждаше загрижена, когато отиде до кафемашината и я напълни с вода, за да направи нова доза. — Господин Грант иска кафе — каза тя. — И не, доктор Скарпета, ти няма да пиеш.
6.
Всички наричаха Булръш Юлисийс С. Грант само Бул. Без да го подканят, той започна разговора, като обясни произхода на името си.
— Сигурно се чудите какво означава това „С“ в името ми. Точно така. Само „С“ и точка — поде той, седнал на стол близо до затворената врата в кабинета на Скарпета. — Майка ми знае, че С-то в името на генерал Грант означава Симпсън. Но се страхувала, че ако ми прибави и това име, ще е доста дълго, за да го изпиша. Затова оставила само С. Но ако ме питате, губя повече време за обяснението, отколкото в писане.
Той беше спретнат и чист в току-що изгладени сиви работни дрехи, а гуменките му изглеждаха така, сякаш току-що са извадени от пералнята. В скута му лежеше оръфана жълта бейзболна шапка с риба. Големите му ръце скромно бяха скръстени върху нея. Останалата част от външността му беше страховита. Лицето, шията и темето бяха жестоко прорязани от плетеница дълги розови белези. Ако някога беше ходил при пластичен хирург, той е бил пълен некадърник. Беше обезобразен до живот, така страховито белязан, че Скарпета се сети за Куикуег от „Моби Дик“.
— Знам, че сте се преместили тук неотдавна — каза Бул за нейна изненада. — В старата станция за дилижанси между улиците „Мийтинг“ и „Кинг“.
— Откъде, по дяволите, знаеш къде живее тя и нима това е твоя работа? — агресивно го прекъсна Марино.