— Ти ми кажи. Защо би го направил?
— Просто не бих.
— Това ме подсеща. Как си се обадил? — попита Марино, като се наведе напред и опря дланите си колкото мечешки лапи на коленете. — Имаш ли мобилен телефон? — Сякаш един беден чернокож можеше да има мобилен телефон.
— Обадих се на 911. И както казах, защо да го правя, ако аз бях убил момчето?
Не би го направил. При това, макар че Скарпета нямаше да му го каже, момчето беше жертва на дълготраен тормоз. Имаше стари зараснали фрактури и белези, и очевидно бе страдало от недохранване. Затова ако Булръш Юлисийс С. Грант не беше опекун или приемен родител на момчето, или не го бе отвлякъл и държал живо месеци или години наред, той определено не беше неговият убиец.
Марино пак заговори на Бул:
— Обади се и заяви, че искаш да ни кажеш какво е станало миналия понеделник сутрин, точно преди седмица. Но първо, къде живееш? Защото, доколкото разбирам, не живееш в Хилтън Хед.
— О, не, сър. Не живея там. — Бул се засмя. — Островът не е по джоба ми. Аз и семейството ми имаме малка къща североизточно от тук край шосе пет — двайсет и шест. Ловя риба и върша други неща в онзи район. Качвам лодката си в каросерията на пикапа, карам я на разни места и я пускам във водата. Както казах, ловя скариди, риба, стриди в зависимост от сезона. Имам една от онези плоскодънни лодки, лека като перце, с която мога да плавам по реките, стига да знам кога са приливите и да не заседна на сухо сред всички онези комари и папатаци, водни и гърмящи змии. Има и алигатори, но най-вече по каналите и потоците със солена вода, обрасли с дървета и храсти.
— Лодката, за която говориш, е онази в каросерията на пикапа, който си паркирал отзад, нали? — попита Марино.
— Точно така.
— Алуминиева? С двигател от пет конски сили?
— Да.
— Искам да я огледам, преди да си тръгнеш. Имаш ли нещо против да огледам лодката и пикапа ти отвътре? Предполагам, че полицаите вече са го направили.
— Не, сър, не са. Когато пристигнаха на мястото и им казах каквото знаех, ме пуснаха да си вървя. Затова се върнах до мястото, където беше пикапът ми. Дотогава там се бяха събрали всякакви хора. Но вие можете да огледате. Нямам какво да крия.
— Благодаря, не е нужно. — Скарпета изгледа Марино.
Той много добре знаеше, че нямаха право да претърсват пикапа и лодката на господин Грант, нито нещо друго. Това си беше работа на полицаите, а те не го бяха сметнали за нужно.
— Къде пусна лодката на вода преди шест дни? — продължи да пита Марино.
— Олд Хаус Крийк. Има пристан и малък магазин, в който, ако съм имал успешен ден, продавам част от улова си. Особено ако съм наловил повечко скариди и стриди.
— Видя ли някой подозрителен в района, когато паркира пикапа миналия понеделник сутрин?
— Не съм видял, пък и защо? Тогава момчето вече е било на мястото, където го намерих, и то от няколко дни.
— Кой казва, че са дни? — попита Скарпета.
— Погребалният агент на паркинга.
— Онзи, който докара момчето тук?
— Не, госпожо. Другият. Беше там с голяма катафалка. Не знам какво търсеше там. Само говореше.
— Лушъс Медик? — попита Скарпета.
— От погребална агенция „Медик“. Да, госпожо. Според него момчето е било мъртво два-три дни преди да го намеря.
Проклетият Лушъс Медик. Не стига, че беше самонадеян до безочливост, но и грешеше. На 29 и 30 април температурите варираха между двайсет и четири и двайсет и шест градуса. Ако тялото беше престояло в блатото дори само един ден, щеше да започне да се разлага и значително да пострада от хищни животни и риби. Мухите кротуваха през нощта, но през деня щяха да снесат яйца и трупът щеше да гъмжи от ларви. Когато тялото пристигна в моргата, вкочаняването вече бе настъпило, но непълно. Макар че тази конкретна следсмъртна промяна беше донякъде забавена поради недохранването и слабото развитие на мускулите. Трупните петна бяха неясни, още нефиксирани. Нямаше обезцветяване, дължащо се на разложение. Раци, скариди и други животинки тъкмо започваха да нахлуват в ушите, носа и устата. Според нея момчето беше умряло преди по-малко от двайсет и четири часа. А може би още по-скоро.
— Продължавай — подкани го Марино. — Кажи ни точно как намери трупа.
— Закотвих лодката и излязох с рибарските ботуши и ръкавици, носех кошница и чук…