— Чук?
— За да троша ракуновите стриди.
— Ракунови? — повтори Марино с подигравателна усмивка.
— Ракуновите стриди са залепени на групи, затова ги разделям и махам мъртвите черупки. Най-често попадам на такива, избраните се намират по-трудно. — Бул помълча и продължи: — Изглежда, не разбирате много от лов на стриди. Затова ще ви обясня. Избраната стрида е единична, каквато се сервира на половин черупка в ресторантите. Този вид се търси най-много, но трудно се намира. Започнах да ги ловя около обяд. Водата беше плитка заради отлива. Тогава забелязах нещо сред тревите, което приличаше на окаляна коса, приближих се и го видях.
— Докоснахте ли го, местихте ли го? — попита Скарпета.
— Не, госпожо — поклати глава Бул. — Щом видях какво е, веднага се качих в лодката и се обадих на 911.
— Отливът е започнал около един сутринта — каза тя.
— Точно така. И до седем отново е започнал приливът. А когато стигнах там, вече беше отново отлив.
— Ако ти беше убиецът и би искал да се отървеш от тялото с помощта на лодка, при прилив или при отлив щеше да го направиш? — попита Марино.
— Който го е сторил, вероятно го е оставил там при отлив, хвърлил го е в калта и тревите на брега на рекичката. Иначе тялото щеше да бъде отнесено от водата, ако е имало прилив. Но ако е бил оставен на мястото, където го намерих, най-вероятно щеше да си остане там, освен по време на пролетен прилив при пълнолуние, когато водата се покачва с три метра. В такъв случай щеше да бъде отнесен и да го намерят кой знае къде.
Скарпета беше проверила. В нощта преди намирането на трупа луната беше в първата си третина и имаше разкъсана облачност.
— Хитро е да оставиш тялото там. След седмица можеше да намерим само пръснати кости — отбеляза Марино. — Чудо е, че си го намерил, не мислиш ли?
— Не след дълго щяха да останат само кости и е било твърде вероятно никой да не го намери, така е — съгласи се Бул.
— Въпросът е, че когато споменах прилива и отлива, не те накарах да разсъждаваш как би постъпил друг. Попитах те ти какво би направил — каза Марино.
— При отлив в малка лодка с ниска водоизместимост, за да стигаш до места, където водата е не по-дълбока от 30 сантиметра. Така бих постъпил аз. Но не съм. — Той пак погледна Марино в очите. — Не съм сторил нищо на детето, освен че го намерих.
Скарпета отново изгледа Марино многозначително. Беше й омръзнало от неговия разпит и заплахи. После се обърна към Бул:
— Спомняте ли си нещо друго? Да сте видели някого в района? Да сте виждали някого там по-рано, който е привлякъл вниманието ви?
— Често мисля за това и единственото, за което се сещам, е, че седмица по-рано бях на същото място, Олд Хаус Крийк, бях на пазара и продавах скариди, а когато си тръгвах, забелязах един мъж, който връзваше лодка. Лодка за лов на костур. Забелязах, че в нея нямаше никакви приспособления за лов на стриди, скариди или риба, затова реших, че сигурно просто обича да се разхожда с лодката си. Че не го интересува риболовът, просто обича да плава. Признавам, че не ми хареса начинът, по който ме изгледа. Изпитах странно чувство. Сякаш ме беше виждал някъде.
— Можеш ли да го опишеш? — попита Марино. — Видя ли колата му? Сигурно камион, с който е пренасял лодката си?
— Носеше шапка, нахлупена ниско, и слънчеви очила. Не ми се стори много едър, но не съм сигурен. Нямах причини да се заглеждам и не исках да си помисли, че го зяпам. Така започват кавгите, нали знаете? Помня, че носеше ботуши. Дълги панталони и фланела с дълги ръкави. Помня, че се зачудих, защото беше топъл слънчев ден. Не съм видял колата му, защото си тръгнах преди него, а на паркинга имаше много коли и камиони. Беше оживено. Много хора бяха дошли да продават и купуват прясно уловена риба и морски дарове.
— Според вас човек трябва ли да познава района, за да изхвърли труп там? — попита Скарпета.
— След мръкнало? Господи! Не познавам човек, който обикаля такива реки по тъмно. Аз не бих. Но това не значи, че не се е случило. Който и да го е направил, явно не е нормален човек. Невъзможно е да стори това на малко дете.
— Забелязахте ли някакво разбъркване в тревата, в калта на мястото за улов на стриди, когато го намерихте? — попита Скарпета.
— Не, госпожо. Но ако някой е оставил трупа там предишната нощ по време на отлив, тогава при прилива водата щеше да изглади калта като вълна, която изглажда пясъка. Тялото щеше да остане под вода за известно време, но нямаше да помръдне заради високите треви, между които бе оставено. А никой не би искал да стъпи на мястото за улов на стриди. Би го заобиколил на всяка цена. Нищо не боли по-страшно от порязване на стридена черупка. Ако стъпиш сред тях и загубиш равновесие, ще се нарежеш целият.