— Може би оттам са белезите ти — обади се Марино. — Паднал си сред стридите.
Скарпета много добре знаеше как изглеждат рани от порязване с нож, затова продължи:
— Господин Грант, край блатото има къщи и дълги кейове, един от които е недалеч от мястото, където сте намерили момчето. Възможно ли е трупът да е бил докаран с кола, а после да е отнесен на кея и да се е озовал на мястото, където е намерен?
— Не мога да си представя, че някой може да слезе по стълбите на онези стари кейове, особено по тъмно, като носи труп и фенер. Човек може да затъне до бедрата в калта, тя може да изсмуче обувките от краката ти. Би трябвало да останат кални следи по кея, ако допуснем, че отново се е качил на него и си е тръгнал оттам след деянието.
— Откъде знаеш, че по кея не е имало кални стъпки? — попита Марино.
— Мъжът от погребалното бюро ми каза. Чаках на паркинга да донесат тялото, а той разговаряше с полицаите.
— Сигурно пак е бил Лушъс Медик — предположи Скарпета.
Бул кимна.
— Той прекара доста време и с мен. Искаше да разбере какво знам, но не му казах много.
На вратата се почука и в стаята влезе Роуз. Остави чаша кафе на масата до Бул с разтреперани ръце.
— Със сметана и захар — каза тя. — Извинете, че се забавих. Първата кана преля, наложи се да почистя.
— Благодаря, госпожо.
— Някой друг иска ли нещо? — Роуз се огледа, пое си дълбоко дъх. Изглеждаше по-бледа и изтощена, отколкото преди малко.
— Защо не се прибереш да си починеш? — предложи Скарпета.
— Ще бъда в кабинета си.
Вратата се затвори и Бул заговори отново.
— Бих искал да обясня положението си, ако не възразявате.
— Слушам ви — каза Скарпета.
— Допреди три седмици имах истинска работа. — Той се загледа в палците си и бавно ги завъртя. — Няма да ви лъжа. Забърках се в неприятности. Личи си само като ме погледнете. И не съм се порязал на стридени черупки. — Той отново погледна Марино в очите.
— Какви неприятности? — попита Скарпета.
— Пушене на трева и сбиване. Не изпуших тревата, но имах такова намерение.
— Колко мило! — възкликна Марино. — Случайно едно от нашите изисквания е всеки, който иска да работи тук, да пуши трева, да е склонен към насилие и да намери поне един труп на убит човек. Същото е изискването за градинари и майстори в личното й жилище.
— Знам как звучи — каза Бул. — Но не е точно така. Работех на пристанището.
— Какво по-точно? — поинтересуваме Марино.
— Бях помагач на механика на големия кран. Това беше длъжността ми. Правех онова, което ми наредеше надзирателят. Грижех се за машините, вдигах и носех. Трябваше да мога да говоря по радиостанция и да вдигам разни неща. Една вечер, когато приключих смяната си, реших да се скрия край старите контейнери в корабостроителницата. Те вече не се използват, захвърлени са в един ъгъл. Ако минете по улица „Конкорд“, ще видите за какво говоря. Намират се от другата страна на телената ограда. Бях уморен и честно казано, с жена ми се бяхме скарали сутринта, та бях ядосан, затова реших да изпуша една цигара с трева. Не бих казал, че ми е навик, дори не помня последния път, когато съм го правил. Още не я бях запалил, когато иззад жп линията изневиделица изникна един мъж. Нападна ме с нож и ме наряза доста сериозно.
Той нави ръкавите си и протегна мускулестите си ръце и длани, обърна ги и показа още дълги разрези, бледорозови на фона на черната му кожа.
— Хванаха ли извършителя? — попита Скарпета.
— Не се постараха особено. Полицаите ме обвиниха в побой. Твърдяха, че съм се сбил с човека, който ми е продал дрогата. Така и не им казах кой е, но знам, че не той ме поряза. Той дори не работи на пристанището. След като излязох от спешното, прекарах няколко нощи в затвора, после се явих пред съда, но обвинението бе отхвърлено, защото нямаше заподозрян и не беше намерена никаква марихуана.
— Нима? Защо са те обвинили в притежание, щом не са намерили марихуана? — учуди се Марино.
— Защото казах на полицаите, че се готвех да пуша трева, когато се случи. Бях си свил цигара и се готвех да я запаля, когато онзи ме нападна. Може би полицаите не бяха намерили цигарата. Честно казано, не мисля, че ги интересуваше особено. Или пък мъжът, който ме поряза, я е взел, не знам. Вече не се докосвам до трева. Не близвам и капка алкохол. Обещах на жена си, че няма да го правя.