— Когато се молим, всъщност молим за помощ себе си, а не Бога. Молим се за собствена божествена интервенция — казаха устните на Уил на баща му в Рим. — Затова не ми е нужно да се моля на някакъв Господ на небесния трон. Аз съм Божията воля, защото сам съм си господар. Нямам нужда от теб или от Бога, защото аз съм Божията воля.
— Да не си загубил и разума си, когато загуби пръстите на краката си? — попита баща му в Рим.
Това прозвуча иронично в трапезарията, където на позлатена конзола под огледалото имаше антично човешко ходило, на което не липсваха пръсти. От друга страна, Уил беше виждал откъснати ходила в Ирак, след като бомбаджии самоубийци навлизаха с коли на многолюдни места, затова предполагаше, че да ти липсват няколко пръста е по-добре, отколкото да имаш цяло стъпало, а да ти липсва всичко останало.
— Вече съм излекуван, но какво разбираш ти? — сопна се той на баща си в Рим. — Не дойде да ме посетиш толкова месеци в Германия, в Чарлстън или предишните години. Никога не си бил в Чарлстън. А аз съм идвал в Рим безброй пъти, но никога заради теб, дори да си мислел обратното. Освен този път, заради онова, което трябва да направя, имам мисия, разбираш ли. Дадено ми е да живея, за да облекчавам страданията на другите. Нещо, което ти никога няма да разбереш, защото си безполезен егоист и не те е грижа за никого, освен за теб самия. Погледни се. Богат, безсърдечен и студен.
Тялото на Уил стана от масата и той се видя как се приближи до огледалото, до позлатената конзола под него. Взе каменното антично ходило, докато фонтанът под прозореца ромолеше, а туристите вдигаха шум.
Той носеше кутия за рибарски такъми и фотоапарат, преметнат през рамо, докато вървеше по плажа в Хилтън Хед, за да изпълни мисията си. Седна, отвори кутията и извади хладилна чанта, пълна със специален пясък, после тубички с бледолилаво лепило. С фенера осветяваше действията си, докато изстискваше лепилото по дланите на ръцете си. После една по една ги натопи в торбата с пясък. Изложи ръцете си на вятъра, лепилото бързо засъхна и той вече имаше длани като шкурка. Още няколко тубички и той направи същото с босите си стъпала, като внимаваше напълно да покрие възглавничките на седемте пръста на краката си. Прибра празните тубички и останалото от пясъка в кутията.
Огледа се през тъмните си очила и изключи фенера.
Отиваше към табелата с надпис „Влизането забранено“, забита на плажа в края на дългата дъсчена пътека, която водеше към оградения двор на вилата.
7.
Паркингът зад офиса на Скарпета.
Беше станал причина за множество спорове, когато тя започна практиката си, и съседите подаваха официални жалби срещу почти всяка нейна молба за подобрения. Успя да се наложи за обезопасителната ограда, която прикри със зелени пълзящи растения и бели розови храсти, но загуби спора за осветлението. Нощем паркингът беше твърде тъмен.
— Засега не виждам причина да не го наема за пробен период. Наистина имаме нужда от помощ — каза Скарпета.
Листата на ниските палми шумоляха, а растенията край оградата се раздвижиха, докато двете с Роуз вървяха към колите си.
— Например няма кой да ми помага в градината. Не мога да се съмнявам във всички на света — добави тя.
— Не допускай Марино да те принуди да направиш нещо, за което може да съжаляваш — посъветва я Роуз.
— Тъкмо на Марино нямам доверие.
— Трябва да поговориш с него. Нямам предвид в офиса. Покани го. Сготви му. Той не иска да те нарани.
Бяха стигнали до волвото на Роуз.
— Кашлицата ти е по-силна — отбеляза Скарпета. — Защо утре не си останеш вкъщи?
— Не биваше да му казваш. Изненадана съм, че сподели с когото и да е.
— Мисля, че пръстенът говори сам за себе си.
— Не беше длъжна да обясняваш — възрази Роуз.
— Време е Марино да приеме факта, който избягва откакто го познавам.
Роуз се облегна на колата си, сякаш бе твърде уморена да стои без опора, или може би я боляха коленете.
— Трябваше да му кажеш много отдавна. Но не го направи и той все се надяваше. Фантазията му го измъчваше. Не можеш да държиш сметка за чувствата на хората, а това още повече… — Тя се закашля толкова силно, че не успя да довърши изречението си.
— Мисля, че се разболяваш от грип. — Скарпета докосна с длан бузата на Роуз. — Гориш.