Роуз извади кърпичка от чантата си, попи очите си и въздъхна.
— Този човек. Не мога да повярвам, че си склонна да го наемеш. — Тя пак говореше за Бул.
— Практиката се разраства. Трябва ми асистент в моргата и вече не се надявам да намеря обучен човек.
— Не си търсила усърдно, пък и си предубедена.
Волвото беше толкова старо, че Роуз си отваряше вратата с ключ. Лампичката вътре светна и на светлината й лицето й изглеждаше изпито и уморено, когато седна и педантично оправи полата си, за да покрие бедрата.
— Най-квалифицираните асистенти идват от погребални агенции или болнични морги — отвърна Скарпета, подпряла ръка на вратата. — Най-голямата погребална агенция в района е собственост на Хенри Холингс. Той използва Медицинския университет на Северна Каролина за аутопсии, които са под негова юрисдикция или са му прехвърлени. Нима смяташ, че щях да имам успех, ако му се бях обадила да ми препоръча някого? Последното нещо, което иска местният съдебен следовател, е да ми помогне да успея.
— Това го повтаряш от две години. Без всякакви основания.
— Той ме избягва.
— Точно това имах предвид, отвръща на чувствата ти. Може би трябва да поговориш с него — каза Роуз.
— Откъде да знам, че не той е виновен за това, че домашният и служебният ми адрес са объркани в интернет?
— Защо да чака досега, за да го направи? Ако допуснем, че е той.
— Моментът е избран. Офисът ми влезе в новините заради случая с пребитото момче. От окръг Бофорт ми го възложиха, вместо да се обадят на Холингс. Участвам в разследването на убийството на Дрю Мартин и току-що се върнах от Рим. Удобен момент някой нарочно да се обади в Търговската камара и да регистрира практиката ми, като впише домашния ми вместо служебния адрес. Дори е платил членската такса.
— Нали вече ги накара да поправят грешката? И трябва да е документирано кой е платил таксата.
— С чек — натърти Скарпета. — Разбрах само, че се е обадила жена. Сменили са адресите, слава богу, преди да се появят навсякъде в интернет.
— Съдебният следовател не е жена.
— Това не означава нищо. Няма сам да си върши мръсната работа.
— Обади му се. Попитай го направо дали се опитва да те прогони от града. Всъщност да изгони всички ни от града. Трябва да разпиташ повече хора, като започнеш с Марино. — Роуз се закашля и сякаш по команда вътрешната светлина на волвото угасна.
— Той не трябваше да се мести тук. — Скарпета се взря в своята стара тухлена сграда, малка, едноетажна, с мазе, което беше превърнала в морга. — Обичаше Флорида — добави и това пак й напомни за доктор Селф.
Роуз нагласи климатика така, че да духа студен въздух в лицето й и отново си пое дълбоко дъх.
— Сигурна ли си, че си добре? Нека да карам след теб до вас — предложи Скарпета.
— В никакъв случай.
— Искаш ли утре да се видим? Ще сготвя вечеря. Прошуто със смокини и любимото ти пияно свинско печено. С хубаво тосканско вино. Знам колко обичаш моя крем с рикота и кафе.
— Благодаря, но имам планове — отвърна Роуз, а в гласа й се усещаше тъга.
Тъмният силует на водна кула в южния край на острова, или както го наричаха, Големия пръст.
Хилтън Хед беше с формата на обувка, като онези обувки, които Уил беше виждал на обществени места в Ирак. Бялата вила, пред която стоеше табелата „Влизането забранено“, струваше поне петнайсет милиона долара. Електронните щори са спуснати и тя вероятно беше на дивана в голямата стая и гледаше поредния филм на огромния екран, който покриваше целия прозорец към морето. От гледната точка на Уил, от вън навътре, филмът вървеше на обратно. Той разгледа внимателно плажа, както и близките празни къщи. Тъмното облачно небе бе надвиснало ниско, докато вятърът духаше на силни пориви.
Той стъпи на дъсчената пътека и тръгна по нея към портата, която разделяше външния свят от двора, докато образи от големия киноекран проблясваха на обратно. Мъж и жена се чукаха. Докато вървеше, пулсът му се ускори, пясъчните му стъпки не вдигаха никакъв шум по очуканите дъски, а актьорите проблясваха наопаки по киноекрана. Чукаха се в асансьор. Звукът беше намален. Той едва чуваше глухите удари по стената и стенанията, които звучаха толкова жестоко, когато героите се чукаха в Холивуд. Стигна до дървената порта, която беше заключена. Прескочи я и отиде на обичайното си място отстрани на къщата.
През един процеп между прозореца и щората той я беше наблюдавал с прекъсвания от месеци, гледаше я как се разхожда, плаче и скубе косите си. Тя никога не спеше нощем, боеше се от нощта и от бурите. Гледаше филми по цяла нощ чак до сутринта. Гледаше филми, когато валеше, а ако имаше гръмотевици, усилваше много звука. Когато грееше ярко слънце, се криеше от него. Обикновено спеше на черен кожен диван, където и сега се беше изтегнала, подпряна на кожени възглавници и завита с одеяло. Тя насочи дистанционното и върна дивидито на сцената, където Глен Клоуз и Майкъл Дъглас се чукаха в асансьора.