— Кръвните изследвания са отпреди две седмици. Последният скенер — отпреди месец. Леля ми погледна, каза, че изглежда добре, но като се има предвид какво е свикнала да гледа… — каза Люси.
— Според нея не изглеждаш мъртва. Това е успокоително. А как е Кей?
— Харесва Чарлстън, но не съм убедена, че градът харесва нея. На мен ми допада… Но винаги съм си падала по неподходящи места.
— Да, разбирам повечето.
— Така е. Люси Откачалката. Вярвам, че още сме под прикритие. Така изглежда, понеже казах псевдонима си на онзи същия, как се казваше, на рецепцията и той не се усъмни. Въпреки демократичното мнозинство, поверителността е илюзия.
— Да не говорим за това. — Нейт разлисти лабораторните резултати. — Знаеш ли колко пациенти имам, които биха платили лечението от джоба си, само и само да няма информация за тях в базите данни?
— Хубаво. Ако исках да проникна в твоята база данни, сигурно щях да успея за пет минути. На федералните ще им е нужен час, но те сигурно вече са прониквали в нея. А аз не съм. Защото съм против нарушаването на гражданските права на даден човек, освен ако е за добра кауза.
— Те се оправдават именно с това.
— Лъжат и са глупаци. Особено ФБР.
— Виждам, че още са начело в списъка ти.
— Уволниха ме без уважителна причина.
— Предполагат, че нарушаваш патриотичния си дълг и ти плащат за това. Какви компютърни технологии продаваш за милиони напоследък?
— Моделиране на данни. Неутрални мрежи, които вземат входящи данни и извършват интелигентни задачи по същия начин като човешкия мозък. Играя си и с един ДНК проект, който може да се окаже интересен.
— Тиреоидостимулиращ хормон — отлично — прочете той. — Свободен Т-4 — добре, значи метаболизмът ти работи. Това си личи и без лабораторни данни. Малко си отслабнала, откакто те видях за последно.
— Може би три килограма.
— Изглежда, си натрупала мускулна маса. Вероятно си загубила пет килограма мазнини и вода от подпухването.
— Точен си.
— Колко тренираш?
— Колкото преди.
— Отбелязвам го като задължително, макар вероятно да се превръща в мания. Чернодробните показатели са добри, а нивото на пролактин е чудесно, само две цяло и четири. Как си с цикъла?
— Нормален.
— Няма бяла, бистра или млекоподобна течност от зърната? Не че очаквам отделяне на мляко при толкова ниско ниво на пролактина.
— Не. И не се надявай. Няма да ти дам да провериш.
Той се усмихна и добави още бележки в картона й.
— Тъжното е, че гърдите ми не са толкова големи.
— Има жени, които биха платили много за твоята фигура. И го правят — каза той сухо.
— Гърдите ми не са за продан. Дори не мога да ги пласирам напоследък.
— Знам, че не е вярно.
Люси вече не се смущаваше. Можеше да говори с него за всичко. В началото беше съвсем различно. Изпитваше ужас и унижение, че доброкачествен макроаденом на хипофизата — мозъчен тумор — предизвикваше произвеждането на хормона пролактин, който заблуждаваше организма й, че е бременна. Циклите й спряха, напълня. Нямаше галакторея, нито произвеждаше мляко, но ако не беше открила навреме какво става с нея, какво ли щеше да се случи?
— Явно не се срещаш с никого. — Той извади снимките от магнитния резонанс от пликовете и ги закрепи на светещите кутии.
— Не.
— Как е либидото ти? — Нейт намали светлините в кабинета и включи светещите кутии, като освети снимките на мозъка на Люси. — Понякога наричат „Достинекс“ сексуалното лекарство. Ако можеш да го намериш.
Тя се приближи до него и заразглежда снимките.
— Няма да се оперирам, Нейт.
Мрачно се загледа в квадратната зона в основата на хипоталамуса. Всеки път, когато гледаше тези снимки, имаше чувството, че трябва да е станала грешка. Това не можеше да е нейният мозък. Млад мозък, както го наричаше Нейт. От анатомична гледна точка прекрасен мозък, казваше той, с изключение на един малък дефект — тумор колкото половин пени.
— Не ме интересува какво пише в статиите по списанията. Никой няма да ме реже. Как изглежда? Моля те, кажи, че съм добре — помоли тя.
Нейт сравни предишната снимка с новата, разглеждаше ги една до друга.
— Няма съществена разлика. Още е между седем и осем милиметра. Нищо в супраселарната цистерна. Леко преместване от ляво на дясно от фуниевидната ямка на хипофизното стъбло. — Той посочи с химикалка. — Зрителната хиазма е чиста. — Той пак посочи. — Което е чудесно. — Остави химикалката и вдигна два пръста, започна да ги движи заедно, после ги раздели, за да провери периферното й зрение. — Чудесно — повтори. — Почти еднакви са. Туморът не расте.