— После и ти — каза Люси. — Ела тук до мен и внимавай.
Първо се увери, че ферарито е на свободна скорост. Взе пръста на Фред и го постави на червения стартов бутон на волана. Пусна ръката му.
— Натисни го за няколко секунди и я запали.
Ферарито изрева и се събуди. Люси повози всяко от момчетата из паркинга, докато майка им стоеше сама в средата, усмихваше се, махаше с ръка и бършеше очите си.
Бентън записваше разговора с Гладис Селф от служебния си телефон в неврологичната лаборатория в „Маклийн“. Подобно на прочутата й дъщеря, името Селф й подхождаше4.
— Ако се питате защо богатата ми дъщеря не ме е настанила в някоя луксозна къща в Бока — говореше госпожа Селф, — то е защото не искам да бъда в Бока или в Палм Бийч, изобщо никъде другаде, освен тук, в Холивуд, Флорида. В моя западнал малък апартамент на брега на океана.
— Защо?
— За да й отмъстя. Помислете какво ще си помислят хората, когато някой ден ме намерят мъртва в онази дупка. Да видим как ще се отрази на популярността й — изкикоти се тя.
— Изглежда ви е трудно да кажете нещо хубаво за нея — каза Бентън. — А на мен ми е нужно да я хвалите няколко минути, госпожо Селф. После няколко минути трябва да бъдете неутрална, а накрая критична.
— Всъщност защо го прави?
— Обясних ви в началото на нашия разговор. Яви се като доброволка за научноизследователски проект, който провеждам.
— Дъщеря ми не би направила нищо доброволно, ако не получи някаква облага. Никога не е правила нищо само за да помогне на другите. Глупости. Неотложен семеен проблем. Има късмет, че не излязох по Си Ен Ен да я разоблича пред целия свят, че лъже. Да видим. Чудя се каква ли е истината. Ще тръгна по следите. Вие сте един от онези полицейски психолози в… как се казваше вашата болница? „Маклийн“? Точно така. Където ходят богатите и известните. Тъкмо на такова място би отишла, ако изобщо би отишла в болница, и знам причината за това. Ще паднете, ако знаехте. Бинго! Тя е пациентка, в това е цялата работа.
— Както казах, тя участва в проект, който провеждам. — По дяволите! Беше предупредил доктор Селф за подобно развитие. Ако се обадеше на майка й, за да направят запис, тя можеше да заподозре, че доктор Селф е пациентка. — Нямам право да обсъждам нищо за нейното положение — нито къде е, нито какво прави, нито защо. Не мога да разкривам информация за нито един обект на нашите изследвания.
— Аз пък мога да ви разкрия това-онова. Знаех си! Струва си да я проучите. Кой нормален човек ще се явява по телевизията и ще прави такива неща — да обърква съзнанието и живота на хората, като на онази тенисистка, която убиха наскоро. Бас държа, че Мерилин има някаква вина за това. Покани я в предаването си, измъкна й лична информация пред очите на целия свят. Беше смущаващо, не мога да повярвам, че семейството на момичето го е допуснало.
Бентън беше гледал предаването. Госпожа Селф беше права. Информацията беше деликатна и Дрю ставаше уязвима и достъпна. Ако някой е искал да я дебне, тя му е била достатъчна. Не това беше целта на обаждането му, но той не устоя и попита:
— Как дъщеря ви убеди Дрю Мартин да участва? Познаваха ли се?
— Мерилин кани когото си поиска. Когато ми се обажда по специални случаи, най-вече се хвали за разни знаменитости. Но по начина, по който го казва, излиза, че те са извадили късмет да участват, а не обратното.
— Имам чувството, че не я виждате често.
— Смятате ли, че би си дала труда да посети собствената си майка?
— Все пак не е напълно лишена от чувства, нали?
— Като малка можеше да бъде мила, знам, че не е за вярване. Но нещо се обърка, щом стана на шестнайсет. Избяга с някакъв плейбой, който й разби сърцето, върна се вкъщи и доста се посдърпахме. Тя разказа ли ви за това?
— Не.
— Логично. Може да говори с часове за самоубийството на баща си, за това колко съм ужасна и прочие. Но собствените й провали не съществуват. Това се отнася и за хората. Ще се изненадате колко хора е успяла да прогони от живота без друга причина, освен че са й неудобни. Или може би защото някой е показал страна от характера й, която светът не би трябвало да види. Това се наказва с убийство.
— Предполагам, че не го казвате буквално.
— Зависи как го разбирате.
— Да започнем с положителното у нея.
— Каза ли ви, че принуждава всеки да подпише споразумение за поверителност?
— Дори вас?
— Искате ли да знаете истинската причина, поради която живея така? Защото не мога да си позволя нейната така наречена щедрост. Живея от социални осигуровки и от пенсията, която получавам, защото съм работила цял живот. Мерилин никога не е правила нищо за мен, а веднъж имаше нахалството да ми каже, че трябвало да подпиша едно от тези споразумения. Каза, че ако не го направя, ще ме остави сама, колкото и стара и болна да съм. Не го подписах. И без това не говоря за нея. Но бих могла. И още как.