— Когато лимузината ви докара на рецепцията, бяхте на себе си, но разстроена. Помните ли това? Помните ли, че говорихте с доктор Марони в приемната и му казахте, че имате нужда от безопасно убежище заради някакъв имейл и че после ще му обясните? — попита Бентън. — Помните ли, че се държахте предизвикателно с него, както словесно, така и физически?
— Много си мил с пациентите. По-добре се върни във ФБР и използвай гумени маркучи и други уреди за мъчение. Може би ще влезеш в пощата ми, в домовете ми и в банковите ми сметки.
— Важно е да си спомните състоянието си, когато пристигнахте. Помагам ви да си спомните — изтъкна Бентън.
— Помня, че той дойде в стаята ми тук, в „Павилиона“.
— Това беше по-късно вечерта, когато изведнъж изпаднахте в истерия и се държахте неадекватно.
— Заради лекарствата. Много съм чувствителна към всякакви лекарства. Не ги вземам и не вярвам в лекарствата.
— Когато доктор Марони е дошъл в стаята ви, при вас вече е имало една невропсихоложка и една сестра. Продължили сте да казвате, че не сте виновна за нищо.
— Ти беше ли там?
— Не.
— Разбирам. Говориш, сякаш си бил.
— Четох картона ви.
— Моят картон. Сигурно си фантазираш как ще го продадеш на най-щедрия купувач.
— Доктор Марони ви е задавал въпроси, сестрата е проверявала жизнените ви показатели и се е наложило да ви упоят с мускулна инжекция.
— Пет милиграма халдол, два милиграма ативан, един милиграм когентин. Омразното химическо обуздаване пет-две-едно, използвано върху пациенти, склонни към насилие в лудници. Представи си! С мен се отнесоха като с буйстващ затворник. След това не помня нищо.
— Може ли да ми кажете за какво не сте виновна, доктор Селф? Свързано ли е с имейла?
— Не бях виновна за стореното от доктор Марони.
— Значи страданието ви нямаше нищо общо с имейла, заради който казахте, че сте дошли в „Маклийн“?
— Това е заговор. Всички участвате в него. Затова твоят приятел Пийт Марино се свърза с мен, нали? Или може би иска да се измъкне? Иска да го спася. Както сторих във Флорида. Какво му правите?
— Няма никакъв заговор.
— Защо ли надушвам присъствието на следователя?
— Тук сте от десет дни. И не сте споделили с никого естеството на този имейл.
— Защото всъщност става дума за човек, който ми е изпратил няколко имейла. Да кажа „един имейл“ е подвеждащо. Става дума за човек.
— Кой?
— Човек, на когото доктор Марони можеше да помогне. Силно разстроен индивид. Каквото и да е направил, или да не е направил, той има нужда от помощ. И ако нещо се случи с мен или с някой друг, вината ще е на доктор Марони, не моя.
— Какво може да е по ваша вина?
— Току-що казах — нищо.
— И няма имейл, който да ми покажете и който да ни помогне да разберем кой е този човек и може би да ви предпазим от него? — попита Бентън.
— Интересно. Бях забравила, че работиш тук. Спомних си, когато видях обявата за твоето изследване, залепена в приемната. После, разбира се, Марино каза нещо, когато ми изпрати имейла. Това не е въпросният имейл, така че не се вълнувай. Той е толкова отегчен и сексуално неудовлетворен от работата си при Кей.
— Бих искал да поговорим за всякакви имейли, които сте получили. Или изпратили.
— Завист. Така се започва. — Тя го погледна. — Кей ми завижда, защото собственото й съществуване е толкова дребно. Толкова отчаяно ми завижда, че се наложи да излъже по мой адрес в съда.
— Имате предвид?…
— Главно нея. — Омразата й беше осезаема. — Напълно обективно преценявам случилото се при онзи груб пример на съдебна експлоатация и не съм го приела лично, че ти и Кей, главно Кей, бяхте свидетели, което ви превърна, най-вече нея, в извършители на онзи груб пример на съдебна експлоатация. — Омразата й стана студена. — Питам се как ли би се почувствала, ако знаеше, че си в стаята ми на затворена врата.
— Когато казахте, че искате да говорим насаме в стаята ви, се споразумяхме, че ще записвам разговорите ни, освен че ще си водя бележки.
— Записвай ме. Води си бележки. Някой ден ще ти бъдат от полза. Можеш да научиш много от мен. Да обсъдим твоя експеримент.
— Изследователски проект. За който се записахте доброволно, получихте специално разрешение, а аз съм против. Не използваме думата експеримент.
— Любопитна съм защо искаш да ме изключиш от своя експеримент, освен ако не криеш нещо.