— Извинявай, Фернандо, просто... — виновно започна Матю.
Фернандо вдигна ръка, за да го накара да млъкне.
— Не е нужно да се извиняваш.
— Благодаря, че си се погрижил за лелята на Даяна — каза Матю. — Знам колко ти е трудно да си тук.
— Вдовицата се нуждаеше от някого, който да облекчи болката й. Както направи ти за мен, когато Юг умря — просто отвърна Фернандо.
Всички в Сет-Тур, от Галоуглас и градинаря до Виктоар и Изабо говореха за Сара като за роднина на Емили вместо да я назовават по име, когато я нямаше в помещението. Това бе израз на уважение, както и постоянно напомняне за загубата й.
— Трябва да те попитам нещо, Матю. Даяна знае ли за твоята жажда за кръв? — Фернандо говореше тихо. Стените на параклиса бяха дебели и не пропускаха много звук, но не беше зле да се вземат допълнителни предпазни мерки.
— Разбира се, че знае. — Матю коленичи пред малката купчина броня и оръжия в една от нишите на параклиса. Пространството беше достатъчно голямо да побере ковчег, но Юг дьо Клермон бе изгорен на клада и след него не бе останало тяло за погребване. Затова Матю бе създал мемориал на любимия си брат от боядисано дърво и метал — щита му, бронираните ръкавици, плетената ризница и бронята, меча и шлема.
— Прости, че те обидих с намека, че би запазил в тайна нещо толкова важно от някого, когото обичаш. — Фернандо леко го перна по ухото. — Радвам се, че си споделил с жена си, но заслужаваш камшик, че не си казал на Маркъс и Хамиш. Както и на Сара.
— Опитай. — В отговора на Матю се долавяше заплаха, която би пропъдила всеки друг член на фамилията, но не и Фернандо.
— Не би имал нищо против едно откровено и ясно наказание, нали? Само че няма да ти се размине така лесно. Не и този път. — Фернандо коленичи до него.
Последва дълго мълчание, докато той чакаше Матю да свали гарда си.
— Кръвожадността. Влошава се. — Матю сведе глава над молитвено събраните си длани.
— Разбира се, че се с влошила. Сега имаш партньорка. Какво очакваше?
Химическите и емоционалните реакции, вървящи с обвързването, бяха много силни и дори напълно здрави вампири трудно успяваха да оставят партньорите си извън полезрението си.
В случаите, когато бе невъзможно да са заедно, това водеше до раздразнение, агресивност, безпокойство, а в отделни случаи и до лудост. За вампир с жажда за кръв подтикът за съвкупяване и болката от раздялата бяха още по-силни.
— Очаквах да се справя. — Матю сведе още повече глава, докато челото не докосна пръстите му. — Смятах, че любовта ми към Даяна е по-силна от болестта.
— Ох, Матю. Понякога си по-голям идеалист и от Юг в най-светлите му дни. — Фернандо въздъхна и постави утешително ръка на рамото му.
Фернандо винаги предлагаше утеха и помощ на онези, които се нуждаеха от тях, дори когато не ги заслужаваха. Беше изпратил Матю да учи при хирурга Албуказис по времето, когато се опитваше да преодолее смъртните буйства, бележещи първите му векове като вампир. Именно Фернандо държеше Юг — брата, когото Матю боготвореше — в безопасност, докато той редуваше бойното поле с книгите и книгите с бойното поле. Без неговите грижи Юг щеше да излезе на бой само с томче поезия, затъпен меч и една ръкавица. И именно Фернандо беше казал на Филип, че връщането на Матю в Йерусалим би било ужасна грешка. За съжаление, нито Филип, нито Матю го бяха послушали.
— Трябваше да се насиля да я оставя тази нощ. — Погледът на Матю се стрелна из параклиса. — Не ме свърта на едно място, ужасно ми се иска да убия нещо и въпреки това ми е почти невъзможно да се отдалеча дотолкова, че да не чувам дишането й.
Фернандо слушаше с мълчаливо съчувствие, макар да се чудеше защо Матю е толкова изненадан. Напомни си, че наскоро обвързаните вампири често подценяват силата на връзката върху тях.
— Точно сега Даяна иска да е близо до Сара и мен. Но когато мъката й за Емили утихне, тя ще поиска да продължи живота си — каза явно разтревоженият Матю.
— Е, не може да го направи. Не и докато ти си до нея. — Фернандо никога не си мереше думите, когато говореше с Матю. На идеалисти като него трябваше да се говори направо, в противен случай се объркваха. — Ако Даяна те обича, ще се адаптира.
— Няма да й се наложи да се адаптира — процеди през зъби Матю. — Няма да й отнема свободата, каквото и да ми струва това. Не бях плътно до нея през цялото време, докато бяхме в шестнайсети век. Няма причина това да се променя и в двайсет и първия.
— Владеел си чувствата си в миналото, защото ако ти не си бил до нея, Галоуглас е бил. О, той ми разказа всичко за живота ви в Лондон и Прага — обясни Фернандо, когато Матю се обърна изненадан към него. — А ако не е бил Галоуглас, Даяна е била с някой друг — Филип, Дейви, някоя вещица, Мери, Хенри. Наистина ли мислиш, че мобилните телефони ще ти дадат подобно усещане за връзка и контрол?