— Нямаме представа какво е искал Филип от вещицата. Може да се е опитвал да научи повече за силите й. Или пък тя е използвала магия, за да го прилъже — каза Болдуин и вирна инатливо брадичка.
— Стига си се правил на интересен. Леля не е използвала никаква магия върху дядо — заяви Галоуглас, тъкмо влизайки в стаята, така спокоен, сякаш Дьо Клермон винаги се срещаха в четири и половина сутринта, за да обсъждат важни въпроси.
— След като и Галоуглас е тук, ще оставя Дьо Клермон сами. — Фернандо кимна на Матю. — Викни ме, ако имаш нужда от мен.
— Ще се оправим. В края на краищата сме семейство. — Галоуглас примигна невинно към Веран и Болдуин, докато Фернандо излизаше. — Колкото до това какво искаше Филип, много е просто, чичо. Той искаше от теб официално да признаеш Даяна като негова дъщеря. Питай Веран.
— Какво иска да каже той? — остро се обърна Болдуин към сестра си.
— Atta ме извика няколко дни преди да умре — тихо и с нещастие физиономия призна Веран. Думата "atta" ми бе непозната, но явно бе нежно обръщение на дъщеря към баща. — Филип се тревожеше, че може да пренебрегнеш клетвата му. Накара ме да се закълна да я призная, каквото и да става.
— Клетвата на Филип беше лична, нещо между него и мен. Не е нужно да бъде признавана. Нито от вас, нито от когото и да било. — Не исках спомените ми за Филип, или за онзи момент, да бъдат накърнени от Болдуин и Веран.
— Нищо не може да бъде по-малко лично от приемането на топлокръвна във вампирски клан — заяви Веран и обърна поглед към Матю. — Нима не си се постарал да научиш вещицата на обичаите ни, преди да се втурнеш в тази забранена връзка?
— Времето беше лукс, с който не разполагах — отвърнах аз вместо него. Още в самото начало на връзката ни Изабо ме бе предупредила, че имам да уча много за вампирите. След този разговор темата за кръвните клетви се беше преместила на първо място в списъка ми.
— Тогава нека ти обясня — заговори Веран с толкова остър глас, че всяка старомодна учителка би й завидяла. — Преди кървавата песен на Филип да заглъхне, някое от пълнокръвните му деца трябва да я признае. Докато това не стане, ти не си истинска Дьо Клермон и никой вампир не е длъжен да те почете като такава.
— Това ли е всичко? Вампирското почитане не ме интересува. Достатъчно ми е да съм съпруга на Матю. — Колкото повече слушах, толкова по-малко ми харесваше идеята да стана част от семейство Дьо Клермон.
— Ако това беше вярно, баща ми нямаше да те осинови — отбеляза Веран.
— Ще направим компромис — каза Болдуин. — Филип несъмнено би останал удовлетворен, ако след раждането си децата на вещицата бъдат вписани като мои роднини по линия Дьо Клермон. — Думите му бяха великодушни, но не се усъмних нито за миг, че зад тях се крие нещо по-мрачно.
— Децата ми не са твои роднини. — Гласът на Матю прозвуча като гръм.
— Такива са, ако Даяна е Дьо Клермон, както тя самата твърди — с усмивка отвърна Болдуин.
— Момент. Каква линия? — Трябваше да върна спора крачка назад.
— Паството поддържа официални родословни дървета на всички вампирски фамилии — обясни Болдуин. — Някои вече не следват традицията. Това обаче не се отнася за нас. Родословните дървета съдържат информация за прераждания, смърт и имената на партньорите и техните потомци.
Инстинктивно докоснах корема си. Исках Паството да остане в неведение за децата ми колкото се може по-дълго. Съдейки по очите на Матю, той споделяше мнението ми.
— Може би пътуването във времето ще бъде достатъчно да отговори на въпросите около кръвната клетва, но единствено най-черна магия — или изневяра — може да обясни тази бременност — заяви Болдуин, наслаждавайки се на смущението на брат си. — Децата не може да са твои, Матю.
— Даяна носи моите деца — изтъкна Матю. Очите му бяха станали опасно тъмни.
— Невъзможно — с равен глас каза Болдуин.
— Напротив — отвърна Матю.
— В такъв случай ще бъдат най-мразените — и най-преследвани — деца в историята на света. Създанията ще вият за кръвта им. Както и за твоята.
Регистрирах внезапното изчезване на Матю в мига, в който чух как столът на Болдуин се счупи. Когато размазаното движение престана, Матю стоеше зад брат си. Беше го хванал в душеща хватка и притискаше нож в сърцето му.
Веран погледна изумена към ботуша си и видя само празна кания. И изруга.
— Може и да си глава на семейството, Болдуин, но нито за миг не забравяй, че аз съм семейният убиец — изръмжа Матю.