— Или там, или в Йерусалим — каза Матю.
— Не и в Йерусалим. През декември? Да не си се побъркал? — Изабо се появи на площадката, тиха като призрак. — Поклонниците прииждат на талази. А и бебетата трябва да бъдат кръстени у дома, в църквата, построена от баща им, а не в Лондон. И двете церемонии могат да се състоят в един и същи ден.
— В момента домът ни е Клермон Хаус, maman. — Матю се намръщи. Започваше да се уморява от бабите и постоянните им намеси. — Андрю предложи да ги кръсти тук, ако е необходимо.
Филип, който вече показваше необичайна чувствителност към настроенията на баща си, имитира до съвършенство намръщената му физиономия и размаха едната си ръка, сякаш искаше меч, за да могат двамата заедно да попилеят враговете си.
— Значи ще е в Сет-Тур — реших. Макар че Андрю Хабърд вече не ми беше постоянен трън в задника, не изгарях от желание той да поеме ролята на духовен съветник на децата.
— Ако си сигурна — рече Матю.
— Болдуин ще присъства ли? — Знаех, че е уведомен за близнаците. Беше ми изпратил пищен букет цветя и два пръстена за дъвчене от сребро и рог за Ребека и Филип. Разбира се, пръстените за дъвчене бяха обичаен подарък за новородени, но в този случай бях сигурна, че те са не особено изтънчено напомняне за вампирската кръв във вените им.
— Може би. Но нека не се безпокоим за това точно сега. Защо не се поразходиш с Изабо и Сара. Излез малко от къщата. Има достатъчно мляко за бебетата, ако се вкиснат — предложи Матю.
Послушах съвета му, макар да изпитвах неприятното чувство, че аз и бебетата сме поставени на някаква огромна шахматна дъска на Дьо Клермон от създания, които играят играта от векове.
Чувството се засилваше с всеки следващ ден, докато се готвехме да заминем за Франция. Имаше твърде много приглушени разговори, за да бъда спокойна. Но през цялото време бях заета с близнаците и точно в момента нямах време за фамилна политика.
— Разбира се, че поканих Болдуин — каза Маркъс. — Той трябва да присъства.
— А Галоуглас? — попита Матю. Беше изпратил на племенника си снимки на близнаците наред с пълните им и доста внушителни имена. И се бе надявал, че Галоуглас ще отговори, когато разбере, че е кръстник на Филип и че бебето носи едно от имената му, но остана разочарован.
— Дай му време — посъветва го Маркъс.
Ала напоследък времето изобщо не беше на страната на Матю и той не очакваше, че точно сега то ще застане на негова страна.
— Няма никакви вести от Бенджамин — докладва Фернандо. — Замлъкна напълно. Отново.
— Къде е той, по дяволите? — Матю прокара пръсти през косата си.
— Правим всичко по силите си, Матю. Дори като топлокръвен Бенджамин беше неимоверно коварен.
— Добре. Щом не можем да открием Бенджамин, да насочим вниманието си към Нокс — предложи Матю. — Ще бъде по-лесно да се доберем до него, отколкото до Жербер, а и двамата дават информация на Бенджамин, сигурен съм в това. Искам доказателства.
Матю нямаше да намери покой, докато всяко създание, представляващо опасност за Даяна или близнаците, не бъде открито и унищожено.
— Готова ли си за път? — Маркъс погъделичка Ребека под брадичката и устата й оформи идеално О от щастие. Тя обожаваше по-големия си брат.
— Къде е Джак? — попитах. Бях капнала. Тъкмо намериш едно дете, друго се запилява нанякъде. Дори най-простото заминаване се превръщаше в логистичен кошмар, горе-долу съпоставим с изпращането на батальон на война.
— Излезе да разходи звяра. Като стана дума за зверове, къде е Кора? — поинтересува се Фернандо.
— Прибрана на сигурно място. — В действителност двете с Кора преживявахме труден период. Тя бе неспокойна и раздразнителна от раждането на близнаците и никак не й хареса да я пъхам в себе си за пътуването до Франция. Аз самата не бях особено щастлива от това. Да се разпореждам сама със собственото си тяло беше невероятно усещане.
Силен лай и внезапната поява на най-големия парцал за под на света оповести завръщането на Джак.
— Хайде, Джак. Не ни карай да чакаме — извика Маркъс. Младежът изтича до него и Маркъс му подаде връзка ключове.
— Мислиш ли, че ще успееш да закараш Сара, Март и баба си до Франция?
— Разбира се, че ще успея — увери го Джак и грабна ключовете. Натисна копчето на дистанционното и то отключи друга голяма кола, оборудвана с кошара за куче вместо със седалки за бебета.
— Колко вълнуващо, че потегляме за дома. — Изабо хвана Джак под ръка. — Напомня ми за времето, когато Филип ме помоли да закарам шестнайсет фургона от Константинопол до Антиохия. Пътищата бяха ужасни и на всяка крачка гъмжеше от разбойници. Беше изключително тежко пътуване, пълно с опасности и заплахи за живота. Прекарах си великолепно.