— Гладна е. — Тъмните очи на Март се взряха в моите.
— Знам. — Ребека беше винаги гладна и все не оставаше задоволена. Мислите ми избягаха от възможните изводи. — Матю твърди, че е твърде рано за тревоги. — Зарових нос в шията й и вдишах сладкия бебешки аромат.
— Какво знае Матю? — изсумтя Март. — Ти си майка й.
— Това не би му харесало — предупредих я аз.
— Още по-малко би му харесало, ако тя умре — тросна се тя.
Въпреки това се колебаех. Матю щеше да се вбеси, ако последвах доста явните намеци на Март, без да се посъветвам с него. Но ако се обърнех към него, той щеше да ми каже, че Ребека не се намира в непосредствена опасност. Може и да беше вярно, но тя определено не пращеше от здраве. Разочарованите й викове късаха сърцето ми.
— Матю още ли е на лов? — Ако исках да го направя, трябваше да стане, когато той не се суетеше наоколо.
— Доколкото знам.
— Шшшт, всичко е наред. Мама ще се погрижи — промърморих аз, докато сядах до камината и разкопчавах с една ръка ризата си. Поставих Ребека на лявата си гърда и тя незабавно засука с всички сили. Млякото капеше от ъгъла на устата й и скимтенето й се превърна в открит плач. Беше по-лесно да я храня, преди да ми дойде кърмата, сякаш млякото от първите дни след раждането беше по-поносимо за организма й.
Точно тогава започнах да се тревожа.
— Вземи. — Март ми подаде тънък остър нож.
— Не ми трябва. — Опрях Ребека на рамото си и я потупах по гръбчето. Тя се оригна шумно и избълва бяла течност.
— Не може да поема мляко — изтъкна Март.
— Тогава да видим как ще се справи с това. — Опрях главата на Ребека на предмишницата си, драснах с нокти меката, покрита с белези кожа на сгъвката на левия си лакът, където изкушавах баща й да вземе кръвта ми, и изчаках червената, даваща живот течност да потече от вените.
Ребека моментално се ококори.
— Това ли искаш? — Свих ръка и доближих устата й до кожата си. Усещането бе същото като при кърменето — с тази разлика, че сега детето не се цупеше, а се хранеше лакомо.
Прясната венозна кръв нямаше как да остане незабелязана в пълна с вампири къща. Изабо пристигна секунди по-късно. Фернандо я следваше по петите. После Матю се появи като торнадо, с разрошена от вятъра коса.
— Всички вън. — Той посочи стълбите. Без да чака да види дали му се подчиняват, той коленичи пред мен. — Какво правиш?
— Храня дъщеря ти. — Очите ми засмъдяха от появилите се сълзи.
Доволното гълтане на Ребека се чуваше ясно в притихналата стая.
— От месеци всички се чудят какви ще бъдат децата. Е, една от загадките е решена. Ребека се нуждае от кръв, за да расте. — Пъхнах внимателно кутрето си между устата й и кожата, за да прекъсна сученето и да забавя кръвотечението.
— А Филип? — с каменно лице попита Матю.
— На него като че ли млякото му е достатъчно — отвърнах. — Може би след време Ребека също ще мине на по-разнообразна диета. Но засега се нуждае от кръв и ще я получи.
— Има основателна причина да не превръщаме деца във вампири — каза Матю.
— Не сме превърнали Ребека в каквото и да било. Тя дойде при нас такава. И не е вампир. А вампещица. Или вещимпир. — Не се опитвах да прозвуча нелепо, но имената будеха смях.
— И други ще искат да знаят за какво създание става въпрос — подхвърли Матю.
— Е, ще се наложи да почакат — рязко отвърнах. — Твърде рано е да се каже, а няма да позволя да натикат Ребека в някакво тясно определение само заради тяхно удобство.
— А когато се появят зъбите? Тогава какво? — повиши глас Матю. — Забрави ли Джак?
А! Значи Матю се тревожеше повече от кръвожадността, отколкото дали децата са вампири или вещици. Връчих му дълбоко спящата Ребека и закопчах ризата си. Когато приключих, той я беше притиснал до сърцето си, положил главата й между брадичката и рамото си. Очите му бяха затворени, сякаш искаше да блокира онова, което беше видял.
— Ако Ребека или Филип имат кръвожадност, ще се справим с нея. Заедно, като семейство — казах, отмятайки падналата на челото му коса. — Опитай да не се безпокоиш толкова.
— Ще се справим? Как? Не можеш да се разбереш с двегодишно дете, изпаднало в убийствена ярост — възрази Матю.
— Тогава ще я омагьосам. — Не бяхме го обсъждали, но бих го направила без колебание. — Точно както бих омагьосала Джак, ако това е единственият начин да го защитим.
— Не би сторила с децата ни онова, което са сторили родителите ти с теб, Даяна. Никога не би си го простила.
Стрелата покрай гръбнака убоде рамото ми и десетият възел се загърчи на китката ми, когато вървите в мен се стегнаха. Този път нямаше колебание.