— Убиец? — Опитах да скрия смущението си, когато открих поредната скрита страна на съпруга си.
Учен. Вампир. Воин. Шпионин. Принц.
Убиец.
Матю ми беше казвал неведнъж, че е убиец, но винаги бях смятала, че това е част от това да бъдеш вампир. Знаех, че е убивал при самозащита, в битка и за да оцелее. И през ум не ми беше минавало, че е извършвал убийства по искане на семейството си.
— Нима не го знаеш? — попита Веран. Гласът й беше пропит със злоба, студените й очи ме наблюдаваха внимателно. — Ако Матю не беше толкова добър, някой от нас отдавна да му е видял сметката.
— Всички имаме роля в това семейство, Веран — горчиво рече Матю. — Ернст знае ли твоята? Как започва между меките завивки и мъжките бедра?
Веран се метна мълниеносно към него, свила пръсти с убийствени нокти.
Вампирите са бързи, но магията е по-бърза.
Блъснах Веран в стената с порив вещерски вятър, като я задържах настрана от съпруга ми и Болдуин достатъчно, за да може Матю да изтръгне някакво обещание от брат си и да го пусне.
— Благодаря, ma lionne. — Това бе обичайното му обръщение, когато правех нещо храбро, може би невероятно глупаво. Той ми подаде ножа на Веран. — Подръж това.
После вдигна Веран на крака, а Галоуглас пристъпи до мен.
— Виж ти, виж ти — промърмори Веран, след като отново се беше изправила. — Разбирам защо atta е бил привлечен от съпругата ти, но не предполагах, че ти стиска да бъдеш с подобна жена, Матю.
— Нещата се променят — кратко отвърна Матю.
— Явно. — Веран ме изгледа преценяващо.
— Е, значи ще спазите обещанието си към дядо? — обърна се Галоуглас към нея.
— Ще видим — предпазливо рече тя. — Имам месеци, за да реша.
— Времето ще мине, но нищо няма да се промени. — Болдуин ме погледна с едва прикрита ненавист. — Признаването на жената на Матю ще има катастрофални последици, Веран.
— Почетох волята на atta, докато беше жив — заяви тя. — Не мога да я престъпя след смъртта му.
— Трябва да намерим утеха във факта, че Паството вече търси Матю и партньорката му — каза Болдуин. — Кой знае? Двамата може и да са мъртви преди декември.
След като ни хвърли последен презрителен поглед, Болдуин излезе от стаята. Веран погледна извинително Галоуглас и последва брат си.
— Е... това мина добре — промърмори Галоуглас. — Добре ли си, лельо? Станала си малко сияйна.
— Вещерският вятър издуха прикриващото заклинание. — Опитах се отново да се загърна в него.
— Предвид случилото се тази сутрин, май ще е по-добре да го държиш активно, докато Болдуин е тук — посъветва ме Галоуглас.
— Болдуин не бива да научава за силата на Даяна. Ще съм ти благодарен за помощта по този въпрос, Галоуглас. Както и на Фернандо. — Матю не уточни каква точно помощ има предвид.
— Разбира се. Наглеждам леля през целия й живот — прозаично изтъкна Галоуглас. — Нямам намерение да спирам сега.
При тези думи някои части от миналото, които никога не бях разбирала, внезапно се наместиха като парчета от пъзел. Като малка често усещах как други създания ме наблюдават, как погледите им ме побутват, гъделичкат и смразяват кожата ми. Едно от тях беше Питър Нокс, врагът на баща ми и вещерът, който бе дошъл в Сет-Тур да търси Матю и мен, но всъщност за да убие Ем. Възможно ли бе сред тях да е бил и този гигант, когото сега обичах като брат, но не го бях срещала, преди да се върнем в шестнайсети век?
— Нима си ме наглеждал? — Очите ми се напълниха със сълзи и примигнах, за да ги махна.
— Обещах на дядо да те пазя. Заради Матю. — Сините очи на Галоуглас омекнаха. — И беше хубаво. Ти беше голяма палавница — катереше се по дърветата, тичаше след велосипедите по улицата, влизаше в гората без ни най-малка представа къде отиваш. Изобщо не мога да си представя как се справяха родителите ти.
— Татко знаеше ли? — Трябваше да го попитам. Баща ми беше срещнал големия келт в Лондон от епохата на Елизабет, когато случайно се натъкна на мен и Матю при една от редовните си разходки във времето. Дори в съвременния Масачузетс той моментално би познал Галоуглас. Просто нямаше как да го сбърка с някого.
— Правех всичко по силите си да не се показвам.
— Не те попитах това, Галоуглас. — Ставах все по-добра в измъкването на вампирски полуистини. — Баща ми знаеше ли, че ме наблюдаваш?
— Погрижих се Стивън да ме види, преди двамата с майка ти да тръгнат на онова последно пътуване до Африка — почти шепнешком призна Галоуглас. — Реших, че когато дойде краят, ще е по-добре да знаят, че съм наблизо. Ти беше още толкова малка. Стивън сигурно не е бил на себе си от притеснения колко ли време ще мине, преди да срещнеш Матю.