Кимнах и взех ръката му в своята.
Когато Матю влезе в двора, той бе пълен с посрещачи. Съпругът ми внимателно прекара колата сред тълпата, като от време на време спираше до стар приятел, който искаше да стисне ръката му и да ни поздрави. Наби обаче рязко спирачки, когато видя Крис Робъртс, ухилен до уши и със сребърна халба в ръка.
— Хей! — Крис почука с халбата по прозореца. — Искам да видя кръщелницата си. Веднага.
— Здрасти, Крис! Не знаех, че ще дойдеш — подхвърли Сара, докато спускаше стъклото и го целуваше.
— Аз съм рицар. Трябва да съм тук. — Крис се ухили още по-широко.
— Така чух и аз — рече Сара. Преди Крис в ордена са членували и други топлокръвни, сред които такива личности като Уолтър Райли и Хенри Пърси, но изобщо не си бях помисляла, че ще включа и най-добрия си приятел сред тях.
— Да. От следващия семестър ще карам студентите да ме наричат сър Кристофър — заяви Крис.
— По-добре, отколкото свети Кристофър — отбеляза някой с пронизващо сопрано. Мириам се ухили, сложила ръце на кръста си. Позата разкриваше тениската, която носеше под скромния тъмносин блейзер. Тя също бе тъмносиня, с надпис НАУКА: СЪСИПВА ВСИЧКО ОТ 1543 година, наред с еднорог, представяне на небесата според Аристотел и силуетите на Бог и Адам на Микеланджело от Сикстинската капела. Червен кръст зловещо зачеркваше всяко изображение.
— Здрасти, Мириам! — махнах й радостно.
— Паркирайте колата, за да видим дребосъците — нареди тя.
Матю се подчини, но започна да се събира тълпа и той заяви, че трябва да прибере бебетата от студа, и набързо се оттегли в кухнята, въоръжен с торба памперси и използвайки Филип като щит.
— Колко души са се събрали? — попитах Фернандо. Бяхме минали покрай десетки паркирани коли.
— Най-малко сто — отвърна той. — Още не съм спрял да броя.
Съдейки по трескавите приготовления в кухнята, имаше и доста топлокръвни. Видях как една пълнена гъска заминава във фурната, от която се появи прасе, готово да бъде полято с вино и билки. Устата ми се напълни със слюнка от ароматите.
Малко преди единайсет сутринта камбаните на църквата в Сен Люсиен забиха. Междувременно двете със Сара бяхме преоблекли близнаците в бели дрешки от коприна и дантели и с малки шапчици, оплетени от Март и Виктоар. Изглеждаха досущ като бебета от шестнайсети век. Увихме ги в одеяла и слязохме долу.
И тогава в церемонията настъпи неочакван обрат. Сара се качи в едно от фамилните АТВ с Изабо, а Маркъс ни насочи към рейнджровъра. Щом си сложихме коланите, той подкара колата не към Църквата, а към храма на богинята в планината.
Очите ми се напълниха със сълзи, когато видях събралите се гости под дъба и кипариса. Само някои от лицата ми бяха познати, но Матю разпозна много повече. Зърнах Софи и Mapгарет, Натаниел до тях. Агата Уилсън също бе тук и ме гледаше неуверено, сякаш ме познаваше, но не знаеше откъде точно. Амира и Хамиш стояха заедно и изглеждаха леко замаяни. Но освен тях имаше и десетки непознати вампири, което ме изненада най-много. Погледите им бяха студени и любопитни, но не и злонамерени.
— Какво е всичко това? — попитах Матю, докато той ми отваряше вратата.
— Реших, че няма да е зле да разделим церемонията на две части, езическа тук и християнско кръщене в църквата — обясни той. — Така Емили може да участва в деня на децата.
Предвидливостта му — и усилията му да не забравя Ем — ме оставиха онемяла за момент. Знаех, че винаги крои планове и действа, докато спя. Но не бях си представяла, че нощните му дела включват и уреждане на подробностите около кръщенето.
— Всичко наред ли е, mon coeur? — попита той, разтревожен от мълчанието ми. — Исках да те изненадам.
— Идеално е — отвърнах, когато най-сетне си върнах дар слово.
— И ще означава толкова много за Сара.
Гостите се наредиха в кръг около древния олтар, посветен на богинята. Сара, Матю и аз заехме местата си в него. Леля ми беше очаквала, че няма да запомня нито една дума от ритуалите по даване на име, на които бях присъствала, затова се беше подготвила да поеме нещата в свои ръце. Церемонията бе проста, но беше важен момент в живота на младата вещица, тъй като бе официално приемане в общността. Ала това не бе всичко, както знаеше Сара.
— Добре дошли, приятели и роднини на Даяна и Матю — започна тя със зачервени от студа и вълнението бузи. — Днес се събрахме тук, за да дадем на техните деца имената, с които ще влязат в този свят. За вещиците да наречеш нещо по име означава да признаеш силата му. Давайки имена на тези деца, ние почитаме богинята, която ги е поверила на грижите ни, и изразяваме своята благодарност за даровете, с които ги е дарила.