С Матю бяхме използвали формула за имената на бебетата и аз бях наложила вето на вампирската традиция с пет първи имена и предпочетох стихийните четири. Заедно с двойната фамилия имената се получаваха доста внушителни. Всяко от първите имена беше на дядо или баба. Второто почиташе традицията на Дьо Клермон да се дава име на архангел. Третото име също беше на прародител. За последното четвърто име избрахме някой, изиграл важна роля в зачеването и раждането им.
До този момент никой не знаеше пълните имена на бебетата освен Матю, Сара и мен.
Сара даде знак на Матю да вдигне Ребека, така че лицето й да е обърнато към небето.
— Ребека Ариел Емили Март — произнесе тя и гласът й зазвъня през поляната. — Посрещаме те на този свят и в сърцата си. Върви напред със знанието, че всички тук ще те познаваме с това почетно име и ще смятаме живота ти за свещен.
„Ребека Ариел Емили Март“, прошепнаха дърветата и вятърът. Не бях единствената, която ги чу. Очите на Амира се разшириха, а Маргарет Уилсън изгука и размаха радостно ръце.
Матю свали Ребека. Лицето му сияеше от обич, докато поглеждаше надолу към дъщерята, която така приличаше на него. В отговор Ребека посегна и докосна носа му с нежните си пръстчета — жест на връзка, който изпълни сърцето ми до пръсване.
Когато дойде мой ред, вдигнах Филип към небето, предлагайки го на богинята и на стихиите на огъня, въздуха, земята и водата.
— Филип Майкъл Адисън Сорли — произнесе Сара, — посрещаме и теб на този свят и в сърцата си. Върви напред със знанието, че всички тук ще те познаваме с това почетно име и ще смятаме живота ти за свещен.
Когато чуха последното име на Филип, вампирите се спогледаха и затърсиха в тълпата Галоуглас. Бяхме избрали Адисън, защото това бе презимето на баща ми, докато Сорли принадлежеше на отсъстващия шотландски келт. Искаше ми се да можеше да чуе как името отеква между дърветата.
— Нека Ребека и Филип носят имената си с гордост, да растат с обещание за пълноценен живот и да знаят, че ще бъдат обичани и закриляни от всички, които станаха свидетели на любовта на родителите им към тях. Бъдете благословени — завърши Сара, чиито очи блестяха от сълзи.
Беше невъзможно да се види сухо око на поляната или да се посочи кой е останал най-трогнат от церемонията. Дори моята обикновено гласовита дъщеря бе омаяна от ставащото и смучеше замислено долната си устна.
От поляната поехме към църквата. Вампирите вървяха пеша и изпревариха всички надолу по склона. Останалите използвахме комбинация от АТВ и джипове, което накара Матю да се поздрави неведнъж за предвидливостта си при избирането на автомобили.
В църквата тълпата се увеличи, когато към нея се включиха и хора от селото. Както в деня на сватбата ни, свещеникът ни очакваше на прага заедно с кръстниците.
— Всички католически церемонии ли се извършват на открито? — попитах, докато завивах Филип по-плътно в одеялото му.
— Доста — отвърна Фернандо. — Никога не съм виждал смисъл в това, но пък нали съм неверник...
— Шшшт — прекъсна го Маркъс и погледна загрижено свещеника. — Отец Антоан е забележително широко скроен и се съгласи да претупа обичайните екзорсизми, но да не прекаляваме. И така, някой знае ли думите на церемонията?
— Аз — обади се Джак.
— И аз — присъедини се Мириам.
— Добре. Джак ще вземе Филип, а Мириам ще държи Ребека. Вие двамата ще говорите. Останалите ще се правим, че внимаваме, и ще кимаме, когато сметнем за подходящо — каза Маркъс, чиято сърдечност не трепна нито за миг. Той вдигна палци към свещеника. — Nous sommes prets, Pere Antoine!*
* Готови сме, отче Антоан (фр.). — Б. пр.
Матю ме хвана за ръката и ме поведе вътре.
— Те добре ли ще бъдат? — прошепнах. Сред кръстниците имаше един-единствен католик в компанията на покръстен, баптист, двама презвитерианци, англиканец, три вещици, демон и трима вампири с неясна деноминация.
— Това е дом на молитвата и моля Бог да бди над тях — промърмори Матю, докато заемахме местата си до олтара. — Да се надяваме, че Той слуша.
Но нито Бог, нито ние имаше за какво да се безпокоим. Джак и Мириам отговориха на перфектен латински на всички въпроси на свещеника относно вярата им и състоянието на душите на децата. Филип се засмя, когато отецът духна в лицето му, за да прогони евентуалните зли духове, и гръмко запротестира, когато в малката му уста бе сложена сол. Ребека проявяваше повече интерес към дългите къдри на Мириам и успя да улови една от тях.