Колкото до останалите кръстници, те бяха внушителна група. Фернандо, Маркъс, Крис, Март и Сара (на мястото на Вивиан Харисън, която не успя да дойде) поемаха с Мириам като кръстници обет да наставляват духовно Ребека. Джак заедно с Хамиш, Фийби, Софи, Амира и Изабо (която заместваше отсъстващия си внук Галоуглас) обещаха да напътстват и да се грижат за Филип. Дори за невярващ като мен древните думи, изречени от свещеника, ме оставиха с чувството, че децата ще получат внимание и грижи, каквото и да се случи.
Церемонията приближи края си и Матю видимо се отпусна. Отец Антоан ни помоли да излезем напред и да вземем Ребека и Филип от кръстниците. Когато се обърнахме за първи път към паството, прозвучаха спонтанни ликуващи възгласи, които се повториха и потретиха.
— И тъй, дойде краят на съглашението! — на висок глас каза един непознат вампир. — Крайно време беше.
— Браво, браво, Ръсел — промърмориха неколцина в отговор.
Камбаните над главите ни зазвъняха. Усмивката ми премина в смях, когато бяхме уловени в щастието на момента.
Както обикновено, точно тогава всичко тръгна наопаки.
Южната врата се отвори и в църквата нахлу студен въздух. На светлината се очерта силует на мъж. Присвих очи, мъчейки се да различа лицето му. В цялата църква вампирите сякаш изчезнаха само за да се появят отново в нефа, препречвайки пътя на новодошлия навътре.
Пристъпих към Матю, притиснала Ребека към гърдите си. Камбаните замлъкнаха, макар че звънът им продължи да отеква във въздуха.
— Поздравления, сестро. — Дълбокият глас на Болдуин изпълни пространството. — Дойдох да посрещна децата ти с добре дошли във фамилията Дьо Клермон.
Матю се изправи в целия си ръст. Без да поглежда назад, той предаде Филип на Джак и тръгна по пътеката към брат си.
— Нашите деца не са Дьо Клермон — хладно каза той. После бръкна във вътрешния джоб на сакото си и показа на Болдуин сгънат документ. — Те принадлежат на мен.
33.
Събралите се за кръщенето създания ахнаха в един глас. Изабо направи знак на отец Антоан, който бързо подбра селяните и ги изведе от църквата. После тя и Фернандо застанаха на стража до мен и Джак.
— Нима очакваш, че ще призная един покварен, поразен от болест клон на рода ми и ще му дам благословията и уважението си? — Болдуин смачка документа в юмрука си.
Очите на Джак почерняха от обидата.
— Матю ти повери Филип. Отговорен си за кръщелника си — напомни му Изабо. — Не позволявай на думите на Болдуин да те провокират да загърбиш волята на своя сир.
Разтреперан, Джак пое дълбоко дъх и кимна. Филип изгука, за да привлече вниманието му, и когато го получи, награди кръстника си с намръщена и загрижена физиономия. Когато младежът вдигна глава, очите му отново бяха зелени и кафяви.
— Не бих нарекъл това дружелюбно поведение, чичо Болдуин — спокойно рече Маркъс. — Да изчакаме и да обсъдим работите на фамилията след пиршеството.
— Не, Маркъс. Ще ги обсъдим сега и ще приключим с въпроса — заяви Матю, пренебрегвайки предложението на сина си.
В друга епоха и на друго място придворните на Хенри VIII бяха съобщили новината за изневярата на петата му жена в църква, така че кралят да си помисли два пъти, преди да убие вестоносеца. Матю явно вярваше, че това би възпряло и Болдуин от опит да му нанесе смъртоносен удар.
Когато Матю внезапно се появи зад брат си, след като миг по-рано бе стоял пред него, аз осъзнах, че решението му да остане тук целеше всъщност да защити Болдуин. Подобно на Хенри, Матю не би пролял кръв на свещена земя.
Това обаче не означаваше, че ще бъде милостив. Той държеше брат си в здрава хватка, свил дългата си ръка около врата на Болдуин, така че успя да хване собствения си бицепс. Лявата му ръка се заби в плешката на Болдуин с достатъчно сила да я счупи на две. Лицето му бе напълно лишено от емоции, а очите му бяха станали сиво-черни.
— Ето защо никога не бива да допускаш Матю Клермон да се озовава зад теб — промърмори един вампир на друг.
— Скоро ще започне адски да боли — отвърна приятелят му. — Освен ако Болдуин не припадне преди това.
Безмълвно предадох Ребека на Мириам. Ръцете ме сърбяха от събралата се в тях сила и ги скрих в джобовете на палтото. Сребърната дръжка на стрелата тежеше на гръбнака ми, а Кора беше нащрек, готова да разпери криле. След Ню Хейвън питомницата ми вярваше на Болдуин точно толкова, колкото и аз самата.
Девер ми почти успя да надвие Матю — или поне на мен ми се стори така. Преди да успея да извикам предупредително, стана ясно, че привидното преимущество на Болдуин е само хитър трик от страна на Матю, за да го накара да промени позата си. Когато това стана, съпругът ми използва собствената тежест на Болдуин, за да го подсече бързо и да го накара да рухне на колене. Болдуин изпъшка задавено.