Това бе ярко напомняне, че макар Болдуин да бе по-едър, Матю беше убиецът.
— И тъй, сир. — Ръката на Матю леко се повдигна, така че брат му увисна на брадичката си, с което напрежението върху врата му се увеличи. — Ще бъда доволен, ако премислиш почтителната ми молба да основа издънка на Дьо Клермон.
— Никога — изгъргори Болдуин. Устните му започнаха да посиняват от недостига на кислород.
— Съпругата ми заяви, че думата „никога“ няма да се използва във връзка с Бишъп-Клермон. — Матю стегна хватката си и очите на Болдуин започнаха да се обръщат навътре. — Между другото, няма да позволя да припаднеш, нито пък ще те убия. Ако си в безсъзнание или мъртъв, няма да можеш да удовлетвориш искането ми. Така че ако си твърдо решен да продължаваш да отказваш, очакват те много часове в това положение.
— Пусни... ме. — Болдуин с мъка произнесе двете думи. Матю нарочно го принуждаваше да си поема въздух на малки глътки. Това беше достатъчно да държиш вампир в ръцете си, без да му дадеш възможност да дойде на себе си.
— Пусни ме ти, Болдуин. След всички тези години искам да бъда нещо повече от черната овца на Дьо Клермон — промърмори Матю.
— Не — с мъка произнесе Болдуин.
Матю нагласи ръката си така, че брат му да не може да произнася повече от една-две думи наведнъж, макар че това не промени синкавия цвят на устните му. Съпругът ми прояви предвидливост и заби тока на обувката си в глезена на брат си, ако случайно Болдуин реши да използва допълнителния кислород, за да опита да се съпротивлява. Болдуин нададе вой.
— Занесете Ребека и Филип обратно в Сет-Тур — заръчах на Мириам, докато запретвах ръкави. Не исках децата да виждат баща си в тази му роля. Нито пък желаех да видят как майка им използва магия срещу член на рода. Вятърът подухна в краката ми и вдигна прахта в църквата на миниатюрни вихрушки. Пламъците на свещите затанцуваха, готови да изпълнят заповедта ми, а водата в кръщелния купел започна да ври.
— Пусни мен и онова, което е мое, Болдуин — рече Матю. — И без това не ни искаш.
— Може... да ми... потрябваш. Мой... убиец си... все пак — отвърна на пресекулки Болдуин.
В църквата се разнесоха шокирани възгласи и всички си зашепнаха при откритото споменаване на тази тайна на Дьо Клермон, макар да бях сигурна, че някои от присъстващите знаеха каква роля играеше Матю в семейството.
— Вече сам ще си вършиш мръсната работа — каза съпругът ми. — Бог знае, че си толкова способен да убиваш, колкото и аз.
— Ти... си... различен. И близнаците ли... имат... кръвожадност? — изплю думите Болдуин.
Събралите се гости се смълчаха.
— Кръвожадност ли? — Глас на вампир наруши тишината. Ирландският му акцент беше слаб, но доловим. — Какви ги говори той, Матю?
Вампирите в църквата се спогледаха разтревожено и мърморенето се поднови. Явно новините за кръвожадността не бяха влизали в плановете им, когато са приели поканата на Маркъс. Опълчването срещу Паството и защитаването на децата на вампир и вещица бяха едно нещо, но болест, която може да те превърне в кръвожадно чудовище — съвсем друго.
— Болдуин говори истината, Джайлс. Кръвта ми е опетнена — отговори Матю. Погледът му срещна моя. Зениците му бяха леко разширени. „Махни се, докато можеш“ — безмълвно ме подканиха те.
Но този път Матю нямаше да е сам. Пробих си път между Изабо и Фернандо и тръгнах към съпруга си.
— Това означава, че Маркъс... — Гласът на Джайлс замря. Очите му се присвиха. — Не можем да позволим някой с кръвожадност да води Рицарите на Лазар. Невъзможно е.
— Не бъди такъв задръстеняк — с ясен британски акцент каза вампирът до Джайлс. — Матю вече беше велик магистър, а ние така и нищо не разбрахме. Всъщност, ако не ме лъже паметта, Матю се показа като невероятно добър командир на братството в не една или две сложни ситуации. Смятам, че Маркъс, макар да е бунтовник и предател, също е обещаващ. — Вампирът се усмихна, но кимна с уважение на Маркъс.
— Благодаря, Ръсел — отвърна Маркъс. — От твоите уста това е истински комплимент.
— Ужасно съжалявам за гафа около братството, Мириам — намигна й Ръсел. — Вярно, не съм лекар, но ми се струва, че Матю е на път да задуши Болдуин.
Съпругът ми леко нагласи ръката си и очите на Болдуин се върнаха в нормалното си положение.
— Кръвожадността на баща ми е под контрол. Няма причина да действаме от страх и суеверия — заяви Маркъс, обръщайки се към всички в църквата. — Орденът на Рицарите на Лазар беше основан, за да закриля уязвимите. Всеки негов член е положил клетва да брани другаря си до смърт. Не е нужно да напомням на всички тук, че Матю е рицар. От този момент същото се отнася и за децата му.