Сега ми стана ясно защо беше нужно Ребека и Филип да бъдат направени рицари.
— Е, какво ще кажеш, чичо? — Маркъс тръгна по пътеката и спря пред Болдуин и Матю. — Още ли си рицар, или си станал страхливец на стари години?
Лицето на Болдуин стана пурпурно, но не от недостига на кислород.
— Внимавай, Маркъс — предупреди го Матю. — Рано или късно ще го пусна.
— Рицар. — Болдуин изгледа с ненавист племенника си.
— В такъв случай започни да се държиш като такъв и се отнеси към баща ми с уважението, което е заслужил. — Маркъс погледна към останалите в църквата. — Матю и Даяна искат да основат издънка и Рицарите на Лазар ще ги подкрепят. Всеки, който е несъгласен с нас, е добре дошъл открито да оспори мястото ми на водач. В противен случай въпросът няма да се обсъжда.
В църквата се възцари абсолютна тишина.
Устните на Матю се извиха в усмивка.
— Благодаря.
— Още недей да ми благодариш — рече Маркъс. — Тепърва ще си имаме работа и с Паството.
— Неприятна задача, дума да няма, но не и невъзможна — насмешливо подхвърли Ръсел. — Пусни Болдуин, Матю. Брат ти никога не е бил особено бърз, а и Оливър е от лявата ти страна. Копнее да даде на Болдуин урок, откакто брат ти разби сърцето на дъщеря му.
Неколцина от гостите се изкискаха и ветровете започнаха да духат в благоприятна за нас посока.
Матю бавно направи онова, което беше предложил Ръсел. Не се опита да се дръпне от брат си, нито да прикрие мен. Болдуин остана на колене няколко секунди, след което се изправи. И веднага щом го стори, Матю коленичи пред него.
— Доверявам ви се изцяло, сир — каза той и сведе почтително глава. — И искам вие да ми се доверите в отговор. Нито аз, нито моите близки ще опозорят фамилия Дьо Клермон.
— Знаеш, че не мога, Матю — поклати глава Болдуин. — Вампир с кръвожадност никога не се контролира, не и напълно. — Погледът му се стрелна към Джак, но всъщност мислеше за Бенджамин. И за Матю.
— Ами ако може? — остро попитах аз.
— Даяна, не е време за мечти и пожелания. Знам, че ти и Матю се надявахте да откриете лек, но...
— Ако ти дам думата си като заклета дъщеря на Филип, че всеки роднина на Матю с кръвожадност може да бъде поставен под контрол, ще го признаеш ли за глава на фамилията му? — Бях на сантиметри от Болдуин и енергията бръмчеше в мен. От любопитните погледи, вперени в мен, заподозрях, че прикриващото ми заклинание се е изчерпало.
— Не можеш да обещаеш подобно нещо — изтъкна Болдуин.
— Даяна, не... — започна Матю, но аз го накарах да млъкне с поглед.
— Мога и ще го направя. Не е нужно да чакаме науката да открие лечение, когато вече съществува магическо решение. Ако някой член от фамилията на Матю започне да действа под влияние на кръвожадността, ще го омагьосам. Съгласен ли си?
Матю ме зяпна потресен. И напълно основателно. Миналата година по това време все още се придържах към мнението, че науката стои по-горе от магията.
— Не — поклати глава Болдуин. — Думата ти не е достатъчна. Ще са ти нужни доказателства. А после всички ще трябва да изчакаме и да видим дали магията ти е толкова добра, колкото си мислиш, вещице.
— Добре — тутакси отвърнах. — Проверката започва сега.
Болдуин присви очи. Матю погледна нагоре към брат си.
— Шах с царицата — тихо рече той.
— Не прибързвай, братко. — Болдуин вдигна Матю на крака. — Играта ни още не е свършила.
— Беше оставено в кабинета на отец Антоан — каза Фернандо часове след като последните празнуващи си бяха легнали. — Никой не е видял кой го е донесъл.
Матю погледна към запазеното мъртвородено. Момиче.
— Той е по-луд, отколкото предполагах. — Болдуин изглеждаше пребледнял, при това не само заради случилото се в църквата.
Матю отново прочете бележката.
„Поздравления за раждането на децата ти — се казваше в нея. — Искам да вземеш дъщеря ми, тъй като скоро ще притежавам твоята. “ Следваше подпис: „Синът ти“.
— Някой съобщава всеки твой ход на Бенджамин — каза Болдуин.
— Въпросът е кой. — Фернандо постави ръка на рамото на Матю. — Няма да му позволим да вземе Ребека. Нито Даяна.
Перспективата беше така смразяваща, че Матю можеше само да кимне.
Въпреки уверенията на Фернандо, Матю нямаше да намери нито миг покой, докато не се увереше, че Бенджамин е мъртъв.