След драмата на кръщенето остатъкът от зимната ваканция премина в мирна семейна обстановка. Гостите си заминаха с изключение на Уилсънови, които останаха в Сет-Тур, за да се порадват на „много веселия хаос“, както се изрази Агата Уилсън. Крис и Мириам се върнаха в „Йейл“, все още решени да разберат по-добре кръвожадността и възможното й лечение. При първата отдала му се възможност Болдуин замина за Венеция, за да разбере и евентуално смекчи реакцията на Паството на евентуалните новини от Франция.
Матю се зае с подготовка за Коледа, твърдо решен да заличи останалата горчилка от кръщенето. Отиде в гората от другата страна на рова и се върна с висока ела за голямата зала. Украси я с множество бели лампички, които светеха като светулки.
Спомнихме си Филип и неговите приготовления за Коледа и изрязахме луни и звезди от сребрист и златист станиол. С помощта на заклинание за летене и свързваща магия ги завъртях във въздуха и ги оставих да накацат по клоните, където те намигаха и искряха на светлината на огъня.
Матю отиде в Сен Люсиен за литургията на Бъдни вечер. Двамата с Джак бяха единствените присъстващи вампири, което се хареса на отец Антоан. След кръщенето на него никак не му се искаше да вижда твърде много създания на пейките, което бе напълно разбираемо.
Децата бяха нахранени и спяха дълбоко, когато Матю се върна и затропа с крака, за да махне снега от обувките си. Седях до камината в голямата зала с бутилка от любимото му вино и две чаши. Матю ме бе уверил, че по една чаша от време на време няма да се отрази на бебетата, стига да съм я изпила поне два-три часа преди кърменето.
— Покой, съвършен покой — каза той, наклони глава и се ослуша дали бебетата не са се размърдали.
— Тиха нощ, свята нощ — ухилено се съгласих аз и се пресегнах да изключа монитора на децата. Подобно на апаратите за кръвно налягане и електроуредите, подобно оборудване не се срещаше често във вампирските домакинства.
Докато се мотаех с копчетата, Матю се счепка с мен. Седмиците раздяла и опълчването срещу Болдуин го бяха настроили игриво.
— Носът ти е леден — възкликнах и се изкисках, когато той прокара върха му по топлата кожа на шията ми. Ахнах. — Ръцете ти също.
— Защо си мислиш, че си взех топлокръвна жена? — Ледените му пръсти се пъхнаха под пуловера ми.
— Грейка с гореща вода нямаше ли да ти донесе по-малко неприятности? — подразних го. Пръстите му откриха онова, което търсеха, и гърбът ми се изви в дъга от докосването му.
— Може би. — Матю ме целуна. — Но далеч не е толкова забавна.
Забравили виното, отброихме часовете до полунощ с удари на сърца вместо с минути. Когато камбаните на църквите в Дурназак и Шалуз зазвъняха, за да отбележат раждането на едно дете преди много години в далечния Витлеем, Матю спря и се заслуша в тържествения и същевременно изпълнен с ликуване звук.
— За какво се замисли? — попитах, когато звънът утихна.
— Припомних си как селото празнуваше Сатурналиите, когато бях малък. Нямаше много християни освен родителите ми и няколко други семейства. На двайсет и трети декември, последния ден от фестивала, Филип обикаляше от къща на къща, независимо дали на езичници или християни, и питаше децата какво искат за Нова година. — Усмивката на Матю бе тъжна. — Когато на сутринта се събуждахме, желанията ни бяха изпълнени.
— Точно в стила на баща ти — отбелязах. — Ти какво си пожелаваше?
— Обикновено повече храна — разсмя се Матю. — Майка ми казваше, че съм непоправим лакомник. Веднъж си пожелах меч. Всяко момче в селото боготвореше Юг и Болдуин. Всички искахме да сме като тях. Доколкото си спомням, мечът беше дървен и се счупи при първото замахване.
— А сега? — прошепнах аз, докато целувах очите, бузите и устата му.
— Сега най-много искам да остарея с теб — каза Матю.
Роднините дойдоха при нас на Коледа, с което ни спестиха поредното увиване на Ребека и Филип в дебели вързопи. От промените в режима близнаците разбираха, че денят не е обикновен. Те настояха да участват и накрая ги взех в кухнята със себе си, за да се укротят. Там им направих вълшебна дрънкулка от летящи плодове, която да ги занимава, докато помагах на Март да завърши приготвянето на гозбите, които щяха да направят щастливи и вампири, и топлокръвни.
Матю също досаждаше и непрекъснато крадеше от купата захаросани орехи, които бях приготвила по рецепта на Ем. Ако нещо останеше за вечерята, това щеше да е истинско коледно чудо.
— Само още една ядчица — каза той и се извъртя, плъзгайки ръце около кръста ми.
— Вече изяде четвърт кило. Остави малко за Маркъс и Джак. — Не бях сигурна дали вампирите изпадат в еуфория от захар, но и не изгарях от желание да научавам. — Още ли си харесваш коледния подарък?