Още от раждането на децата се чудех какво да подаря на мъжа, които си имаше всичко, но когато Матю ми каза желанието си да остарее с мен, знаех съвсем точно какъв подарък да му приготвя.
— Обожавам го. — Той докосна слепоочията си, където сред черната коса проблясваха сребристи косми.
— Винаги си казвал, че ще побелееш от мен. — Ухилих се.
— Аз пък си мислех, че е невъзможно. Тоест, преди да науча, че impossible n'est pas Diana — каза той, перифразирайки Изабо. Матю грабна шепа орехи и тръгна към бебетата, преди да успея да реагирам. — Здрасти, красавице.
Ребека изгука в отговор. Тя и Филип имаха сложен речник от гукания, сумтене и други тихи звуци, които двамата с Матю се мъчехме да овладеем.
— Това определено е от щастливите й звуци — казах, докато слагах тава курабийки във фурната. Ребека обожаваше баща си, особено когато пееше. Филип не беше толкова сигурен, че пеенето е добра идея.
— И ти ли си щастлив, мъжлето ми? — Матю взе Филип от пружиниращото столче, като се размина на косъм с банана, който бях включила в последния момент към дрънкулката. Беше като ярка жълта комета и се носеше между другите въртящи се в орбита плодове. — Ама че си щастливец, че имаш майка, която може да прави вълшебства за теб.
Подобно на повечето бебета на неговата възраст, Филип гледаше ококорено как портокалът и лимонът кръжат около увисналия във въздуха грейпфрут.
— Няма винаги да си мисли, че е чудесно да има майка вещица.
Отидох до хладилника и затърсих зеленчуците, които ми трябваха за огретена. Когато затворих вратата, Матю беше застанал зад мен. Подскочих от изненада.
— Трябва да започнеш да вдигаш шум или да ме предупреждаваш, когато се движиш — възкликнах и сложих ръка на разтуптяното си сърце.
Свитите устни на Матю ми подсказаха, че е раздразнен.
— Виждаш ли тази жена, Филип? — Той ме посочи и Филип обърна глава към мен. — Тя е блестящ учен и могъща вещица, макар да не обича да го признава. И ти си невероятен щастливец, че можеш да я наричаш maman. Това означава, че си едно от малкото създания, които ще научат тази най-добре пазена тайна на семейството. — После гушна детето до себе си и промърмори нещо в ухото му.
Когато приключи, Филип погледна баща си — и се усмихна. Това бе първият път, когато някое от бебетата го правеше, но аз бях виждала точно този израз на радост и преди. Цялото лице сякаш грейваше отвътре.
Филип може да имаше моята коса, но усмивката му беше на Матю.
— Точно така. — Матю кимна одобрително на сина си и го върна на столчето му. Ребека погледна намръщено баща си, леко подразнена, че са я изолирали от момчешкия разговор. Матю тутакси зашепна и в нейното ухо, после долепи уста до коремчето й и издаде мляскащ звук. Ребека се ококори и зяпна, сякаш думите на баща й я бяха впечатлили, макар да подозирах, че номерът с коремчето също имаше известна роля.
— Каква глупост им каза? — попитах и нападнах един картоф с белачката. Матю взе и едното, и другото от ръцете ми.
— Не беше глупост — спокойно рече той. Три секунди по-късно картофът беше напълно обелен. Той взе нов от купата.
— Кажи ми.
— Ела по-близо — подкани ме с белачката. Направих няколко крачки към него. Той ме подкани отново. — По-близо.
Когато се озовах плътно до него, Матю обърна лице към мен.
— Тайната е, че аз може и да съм глава на фамилията Бишъп-Клермон, но ти си нейното сърце — прошепна той. — И тримата сме напълно съгласни за едно. Сърцето е по-важното.
Матю вече беше преровил няколко пъти кутията с писма между Филип и Годфроа.
Прехвърли листата отново само от отчаяние.
"Мой най-почитаеми сир и татко“ — започваше писмото на Годфроа.
Най-опасният сред шестнайсетте беше екзекутиран в Париж, както наредихте. Тъй като Матю не бе на разположение за работата, Майен го замести с готовност и ви благодари за помощта по въпроса със семейство Гонзага. След като вече се чувства в безопасност, херцогът реши да играе и за двете страни, така че преговаря едновременно с Анри Наварски и Филип Испански. Но хитроумието не е мъдрост, както бихте казали вие.
Дотук в писмото се споменаваше единствено за политическите машинации на Филип.
„Колкото до другия въпрос“ — продължаваше Годфроа,
Открих Вениамин Бен-Гавриил, както го наричат евреите, или Бенджамин Фукс, както го знае императорът, или Бенджамин Благословения, както предпочита да се нарича самият той. Намира се на изток, както се бояхте, като обикаля между двора на императора, Батори, Дракулещи и Негово императорско величество в Константинопол. Носят се обезпокоителни слухове за връзките на Бенджамин с графиня Ержебет, които, ако се разпространят още, ще доведат до разследване на Паството, а това ще бъде пагубно за фамилията и близките ни.