Тогава пристигнаха понитата.
— Филип и Ребека трябва да яздят, разбира се — подчерта Изабо, сякаш това се подразбираше. Под нейно ръководство конярят Жорж свали двете малки кончета от ремаркето. — Така ще свикнат с конете още преди да са седнали в седлото.
Подозирах, че двете с нея имаме различни идеи относно това колко скоро ще настъпи този благословен ден.
— Породата им е пасо фино — продължи Изабо. — Реших, че андалуски като вашите ще бъдат трудни за начинаещи. Фийби твърди, че трябва да даваме втора ръка подаръци, но никога не съм била робиня на принципите.
Жорж свали и трети кон от ремаркето — Ракаса.
— Даяна искаше пони, откакто проговори. Сега най-сетне го получи — рече Сара. Когато Ракаса реши да проучи джобовете й за нещо интересно като ябълки или ментови бонбони, Сара отскочи назад. — Конете имат големи зъби, нали?
— Може би Даяна ще има повече успех от мен и ще я научи на добри маниери — подхвърли Изабо.
— Дай на мен — каза Джак и взе поводите. Ракаса го последва кротко като агънце.
— Мислех си, че си градско момче — извика Сара след него.
— Първата ми работа... така де, първата ми честна работа беше да се грижа за конете на джентълмените в „Кардиналската шапка“ — обясни Джак. — Бабо Сара, забравяш, че навремето градовете бяха пълни с коне. Както и с прасета. И лай...
— Където има добитък, има го и това — вметна Маркъс, преди Джак да успее да довърши. Младият пасо фино, който държеше той, доказа думите му на практика. — Ще се погрижиш ли за другия, скъпа?
Фийби кимна, без изобщо да се притесни от подопечното й конче. Двамата с Маркъс последваха Джак към конюшнята.
— Росита, малката кобилка, се беше утвърдила като водач на стадото — каза Изабо. — Щях да докарам и Балтазар, но тъй като Росита започва да проявява чувствената си страна, реших да го оставя в Сет-Тур. Засега. — Изобщо не можех да си представя, че огромният жребец на Матю би се опитал да осъществи любовните си намерения с малка кобилка като Росита.
След вечеря седнахме в библиотеката, заобиколени от останките от дългия живот на Филип дьо Клермон, а огънят пращеше весело в каменната камина. Внезапно Джак се изправи пред Матю.
— Това е за теб. Всъщност, за всички ни. Grand-mere каза, че всички достойни семейства ги имат. — Подаде на Матю лист хартия. — Ако ти харесва, с Фернандо ще го направим на знаме за кулата в Ле Ревенанс.
Матю впери поглед в листа.
— Ако не ти харесва... — Джак посегна да си вземе подаръка.
Ръката на съпруга ми се стрелна и го хвана за китката.
— Мисля, че е съвършен. — Матю погледна към момчето, което винаги щеше да ни бъде като първороден син, макар да нямах нищо общо с топлокръвното му раждане, а Матю не бе отговорен за прераждането му. — Покажи го на майка си. Да видим какво мисли тя.
Очаквах монограм или хералдически щит и останах потресена, когато видях образа, който бе измислил Джак като символ на фамилията. Беше напълно нов уроборос, съставен не само от една-единствена змия, захапала опашката си, а от две създания, сключени завинаги в кръг без начало и край. Едното беше змията на Дьо Клермон. Другото бе огнедишащ дракон с прибрани към тялото крака и широко разперени криле. На главата на дракона имаше корона.
— Grand-mere каза, че драконът трябва да носи короната, защото ти си истинска Дьо Клермон и стоиш по-високо от всички останали — простичко обясни Джак. После нервно бръкна в джоба на джинсите си. — Мога да махна короната. И да направя крилете по-малки.
— Матю е прав. Направо е съвършен. — Хванах ръката му и го придърпах надолу, за да го целуна. — Благодаря, Джак.
Всички се възхитиха на официалния символ на фамилия Бишъп-Клермон и Изабо обясни, че следва да се поръчат нови прибори и порцеланови съдове, както и флаг.
— Какъв чудесен ден — казах, докато прегръщах Матю с едната ръка и махах на заминаващите роднини с другата. Изведнъж левият ми палец изтръпна предупредително.
— Не ми пука колко разумен е планът ти. Даяна няма да те пусне в Унгария и Полша без нея — каза Фернандо. — Забрави ли какво стана с теб, когато я остави, за да отидеш в Ню Орлиънс?
Фернандо, Маркъс и Матю бяха прекарали повечето часове между полунощ и зазоряване в спор какво да правят във връзка с писмото на Годфроа.
— Даяна трябва да иде в Оксфорд. Само тя може да намери Книгата на живота — изтъкна Матю. — Ако нещо се обърка и не успея да открия Бенджамин, ръкописът ще ми трябва, за да го примамя да излезе на открито.