— Не, но винаги оправя сигнала на „Радио 4“ на уредбата ми — жизнерадостно отвърна Линда.
Два часа по-късно още чакахме при конвейера, но ръкописът явно нямаше никакво намерение да се появи.
Сара въздъхна.
— Време е за резервния план.
Без нито дума Фернандо разкопча тъмното си сако и го свали. В хастара на гърба беше зашит калъф за възглавница. Вътре, притиснати между два картона, се намираха трите листа, които Едуард Кели беше махнал от Книгата на живота.
— Заповядай — каза той, подавайки ми безценния пакет.
— Къде искаш да го направиш? — попита Сара.
— Единственото достатъчно широко място е там — посочих мястото между великолепния витражен прозорец и поста на охраната. — Не... не докосвай това! — прошепнах истерично.
— Защо не? — учуди се Фернандо, който бе хванал подвижната дървена стълба, препречваща пътя ни.
— Това е най-старата подвижна стълба на света. Стара е почти колкото библиотеката. — Притиснах листата на ръкописа към гърдите си. — Никой не я докосва. Никога.
— Премести проклетата стълба, Фернандо — нареди Сара. — Сигурна съм, че Изабо ще намери друга, ако тази се повреди. И разкарай онзи стол също.
Няколко инфарктни минути по-късно отварях пакета сол, донесен от Линда в пазарска торба на „Маркс & Спенсър“. Зашепнах молитва към богинята да ми помогне да открия този изгубен предмет, като в същото време очертавах триъгълник с белите кристали. Когато приключих, раздадох листата от Книгата на живота и Сара, Линда и аз застанахме на върховете на триъгълника. Обърнахме илюстрациите към центъра и аз повторих заклинанието, което бях написала по-рано:
— И все пак си мисля, че ни трябва огледало — прошепна Сара след час изпълнено с очакване мълчание. — Как библиотеката ще ни покаже каквото и да било, ако не й даваме нещо, на което да проектира образа?
— Даяна не трябваше ли да каже „покажете ни“ вместо „покажете ми“? — Линда погледна към Сара. — Нали сме три.
Излязох от триъгълника и оставих илюстрацията на химическата сватба на бюрото на охраната.
— Не се получава. Не усещам нищо. Нито книгата, нито някаква енергия, нито магия. Все едно цялата библиотека е умряла.
— Е, нищо чудно, че се чувства зле. — Линда цъкна съчувствено с език. — Горкото нещо. Всички онези хора да ти ровят по цял ден във вътрешностите.
— Нищо не можем да направим за нея, скъпа — рече Сара. — Продължаваме с третия план.
— Може би ще е по-добре първо да обърна заклинанието. — Всичко беше по-добро от третия план. Той нарушаваше последните останали късчета от клетвата ми към библиотеката, която бях положила като студентка, и представляваше напълно реална опасност за сградата, книгите и намиращите се наблизо колеги.
Но това не беше всичко. Вече се колебаех поради някои от причините, поради които се бях поколебала и когато се озовах срещу Бенджамин на същото това място. Ако използвах пълната си сила тук, в Бодлианската библиотека, последните ми запазени връзки с живота ми на учен щяха да се скъсат.
— Няма от какво да се боиш — насърчи ме Сара. — Кора ще бъде добре.
— Тя е огнедишащ дракон, Сара — отвърнах. — Не може да лети, без да хвърля искри. А само виж това място.
— Същинска кутия с прахан — съгласи се Линда. — Но въпреки това не виждам друг начин.
— Трябва да има друг начин — настоях и зачовърках в третото си око с надежда да го събудя.
— Стига, Даяна. Престани да мислиш за безценната си библиотечна карта. Време е да сритаме малко магически задници.
— Първо трябва да подишам чист въздух. — Обърнах се и тръгнах надолу. Свежият въздух щеше да успокои нервите ми и да ми помогне да мисля. Спуснах се по положените върху камък дървени стъпала, бутнах стъклената врата и излязох във вътрешния двор на Старите школи. Жадно поех глътка лишен от прах декемврийски въздух. Фернандо ме следваше по петите.
— Здрасти, лельо.
Галоуглас изникна от сенките.
Самата му поява означаваше, че се е случило нещо ужасно.
Следващите му тихи думи го потвърдиха.
— Бенджамин държи Матю.
— Не е възможно. Току-що говорих с него. — Сребърната верижка в мен се залюля.
— Това беше преди пет часа — каза Фернандо, гледайки часовника си. — Когато разговаряхте, Матю каза ли ти къде е?
— Каза само, че е излязъл от Германия — зашеметено промълвих.
Появиха се Стан и Дики с намръщени физиономии.