— Емблемата на Джак! — извика Сара.
Наистина беше десетият възел, съставен от вечно свързани огнедишащ дракон и уроборос. Пейзажът около тях бе покрит с цветя и толкова пищна растителност, че спокойно можеше да изобразява райската градина.
Страницата се обърна и нови думи потекоха от невидимия си източник.
Тук продължава родословието на най-древните Светлородени.
Невидимата ръка спря за момент, сякаш потапяше перо в мастилница.
Ребека Ариел Емили Март Бишъп-Клермон, дъщеря на Даяна Бишъп, последна от нейния род, и Матю Гавриил Филип Бертран Себастиан дьо Клермон, пръв от неговия род. Родена под закрилата на змията.
Филип Майкъл Адисън Сорли Бишъп-Клермон, син на същите Даяна и Матю. Роден под закрилата на стрелеца.
Преди мастилото да успее да засъхне, страниците започнаха да се прелистват като полудели обратно към началото.
Пред очите ни от ствола на дървото в центъра на първото изображение се появи нов клон. По дължината му изникнаха листа, цветове и плодове.
Книгата на живота се затвори с трясък и закопчалките изщракаха. Бърборенето спря и библиотеката потъна в тишина. Чувствах как енергията бушува в мен и се издига до несравними нива.
— Чакайте малко — казах и се замъчих да отворя книгата отново, за да мога да разгледам по-внимателно новото изображение. Книгата на живота отначало оказа съпротива, но накрая надделях и тя се отвори.
Беше празна. Напълно празна. Заля ме вълна на паника.
— Къде изчезна всичко? — Започнах да обръщам страниците. — Книгата ми трябва, за да върна Матю! — Погледнах към Сара. — Къде сгреших?
— Ох, Господи. — Галоуглас беше бял като сняг. — Очите й.
Обърнах се да погледна през рамо, очаквайки да видя някой призрачен библиотекар, впил свиреп поглед в мен.
— Няма нищо зад теб, мила. И книгата не е отишла далеч. — Сара преглътна с мъка. — Тя е в теб.
Аз бях Книгата на живота.
35.
— Направо си жалък с твоята предсказуемост. — Гласът на Бенджамин проникна през мътната мъгла, обвила съзнанието на Матю. — Мога само да се моля жена ти да е също толкова лесна за манипулиране.
Изгаряща болка прониза ръката му и Матю извика, без да може да се овладее. Реакцията му само окуражи Бенджамин. Матю стисна устни, твърдо решен да не доставя още удоволствие на сина си.
Чук удари желязо — познат, приятен звук, който помнеше от детството си. Матю усети металния пръстен като вибрация в костния си мозък.
— Така. Това би трябвало да те държи. — Студени пръсти сграбчиха брадичката му. — Отвори очите си, татко. Ако се наложи аз да ти ги отварям, едва ли ще ти хареса.
Матю насили клепачите си да се повдигнат. Непроницаемото лице на Бенджамин беше само на сантиметри от неговото. Синът му издаде тих, пълен с разочарование звук.
— Лошо. Надявах се, че ще се съпротивляваш. Все пак, това е само първо действие. — Бенджамин изви главата на Матю надолу.
Дълъг, нажежен до червено железен шип пронизваше дясната предмишница на Матю и се забиваше в дървения стол. Докато желязото изстиваше, вонята на изгорена плът и кост донякъде намаля. Не му беше нужно да поглежда другата си ръка, за да разбере, че е била подложена на същото.
— Усмихни се. Не искаме семейството у дома да пропусне момента на нашето събиране, нали?
Бенджамин го сграбчи за косата и вдигна грубо главата му. Матю чу бръмченето на камера.
— Няколко предупреждения. Първо, шипът е внимателно забит между лакътната и лъчевата кост. Горещият метал се е споил с костите, така че ще ги накара да се сцепят, ако тръгнеш да се съпротивляваш. Доколкото мога да съдя от впечатленията си, изживяването е доста болезнено. — Бенджамин срита крака на стола и Матю стисна зъби, когато ужасната болка отново прониза ръката му. — Ето, виждаш ли? Второ, нямам интерес да те убивам. Каквото и да направиш или кажеш, няма да ме накара да те предам в милостивите ръце на смъртта. Искам да празнувам с твоята агония и да й се насладя.
Матю знаеше, че Бенджамин очаква от него конкретен въпрос, но езикът му беше твърде надебелял, за да се подчинява на командите на мозъка му. Въпреки това той не се отказа. Всичко зависеше от това.
— Къде... Даяна?
— Питър ми съобщи, че е в Оксфорд. Нокс може и да не е най-могъщият вещер, живял някога, но си има начини да открие местоположението й. Бих те оставил да говориш направо с него, но това ще развали драмата за зрителите ни у дома. Между другото, те не могат да те чуят. Засега. Ще запазя звука за момента, когато се пречупиш и започнеш да ме умоляваш. — Бенджамин се беше погрижил да застане с гръб към камерата. По този начин не можеха да четат по устните му. Лицето на Матю обаче се виждаше.