— Даяна... не е... тук? — Матю внимателно изричаше всяка сричка. Искаше евентуалните зрители да разберат, че жена му е все още на свобода.
— Онази Даяна, която видя, е мираж. — Бенджамин се изкиска ликуващо. — Нокс направи заклинание и проектира образа й в онази празна стая горе. Ако беше гледал още малко, щеше да видиш как движенията й се повтарят, също като на видеозапис.
Матю беше разбрал, че видяното е илюзия. Онази Даяна беше руса, защото Нокс не беше виждал жена му след завръщането им от миналото. Дори да беше докарал правилния цвят на косата, Матю пак щеше да се досети, че не е истинската Даяна, защото нямаше жива искрица или топлина, които да го привличат към нея. Матю беше влязъл на територията на Бенджамин с ясното съзнание, че ще бъде пленен. Това бе единственият начин да го принуди да направи следващия си ход и да сложи край на извратената му игра.
— Само да беше неподвластен на любовта, щеше да бъдеш велик. А вместо това се оставяш да те управлява някаква си жалка емоция. — Бенджамин се наведе към него и Матю усети миризмата на кръв по устните му. — Това е огромната ти слабост, татко.
Ръката на Матю инстинктивно се сви в юмрук от обидата и предмишницата му плати цената. Лакътната кост изпука като суха глина под палещите лъчи на слънцето.
— Беше глупаво, нали? Нищо не постигна. Тялото ти вече е подложено на огромен стрес, съзнанието ти е замъглено от тревога за жена ти и децата. В такива условия ще ти трябва два пъти повече време, за да се възстановиш. — Бенджамин отвори насила устата на Матю и разгледа венците и езика му. — Жаден си. А също и гладен. Долу имам едно дете. Момиче, на три или четири. Когато си готов да се храниш с него, кажи ми. Опитвам се да определя дали кръвта на девиците възстановява по-добре от кръвта на курвите. Засега данните не позволяват да се направи категорично заключение. — Той си отбеляза нещо на медицински картон, закачен за клипборд.
— Никога.
— Никога е много време. Научих го от Филип — рече Бенджамин. — По-късно ще видим какво ще е мнението ти. Каквото и да решиш, реакциите ти ще ми помогнат да намеря отговора на друг изследователски въпрос — колко време е нужно, за да унищожиш с глад набожността на вампир и да го накараш да престане да вярва, че Бог ще го спаси?
„Много време“ — помисли си Матю.
— Жизнените ти показатели все още са учудващо силни, като се имат предвид всички опиати, с които те натъпках. Харесвам дезориентацията и мудността, които предизвикват те. Повечето жертви изпитват остро безпокойство, когато реакциите и инстинктите им са притъпени. Виждам известни данни за подобно нещо и у теб, но това не е достатъчно за целите ми. Ще се наложи да увелича дозата.
Бенджамин хвърли клипборда на малко метално шкафче на колелца, сякаш от времето на Втората световна война. Матю забеляза металния стол до шкафчето. Палтото на него му изглеждаше познато.
Ноздрите му се разшириха.
Питър Нокс. В момента не беше в стаята, но се намираше някъде наблизо. Бенджамин не го беше излъгал за това.
— Иска ми се да те опозная по-добре, татко. Наблюдението може да ми помогне да открия само повърхностни истини. Дори обикновените вампири пазят твърде много тайни. А ти, сир, далеч не си обикновен. — Бенджамин пристъпи към него и разкъса ризата, оголвайки врата и раменете му. — През годините се научих как да извличам максимално информацията, която получавам от кръвта на създание. Разбираш ли, всичко опира до темпото. Не бива да се бърза. Нито пък да си прекалено лаком.
— Не. — Матю беше очаквал, че Бенджамин ще проникне в ума му, но бе невъзможно да не реагира инстинктивно на посегателството. Помъчи се да се освободи от стола. Едната му предмишница се счупи. После другата.
— Ако продължаваш да трошиш едни и същи кости, никога няма да заздравеят. Помисли си хубаво за това, преди да се опиташ отново да избягаш от мен. Безполезно е. И мога да вкарам шипове между големия и малкия ти пищял, за да го докажа.
Острият нокът на Бенджамин одраска Матю. Кръвта се събра върху кожата, студена и мокра.
— Преди да приключим, Матю, ще знам всичко за теб и твоята вещица. С достатъчно време — а вампирите имат предостатъчно време — ще мога да усетя всяко докосване, с което си я дарил. Ще зная какво й причинява удоволствие, както и болка. Ще зная силата й и тайните на тялото й. Слабостите й ще бъдат разкрити пред мен, сякаш е отворена книга. — Бенджамин погали кожата на Матю, като постепенно засилваше циркулацията във врата му. — Надуших страха й в Бодлианската библиотека, разбира се, но сега искам да го разбера. Толкова уплашена и в същото време така забележително храбра. Ще бъде истинска тръпка да я пречупя.