— Няма значение. Той не се опитва да диктува следващия ни ход. А ни казва да защитаваме царицата му. — Болдуин завъртя глава и ме попита директно: — Готова ли си за онова, което предстои?
— Веднъж вече се поколеба — напомни ми той. — Маркъс ми каза какво е станало, когато си се озовала срещу Бенджамин в библиотеката. Този път животът на Матю ще зависи от теб.
— Няма да се случи отново. — Отвърнах на погледа му и Болдуин кимна.
— Ще успееш ли да откриеш Матю, Изабо? — попита той.
— По-добре от Веран — увери го тя.
— В такъв случай тръгваме веднага — заяви Болдуин. — Вдигни рицарите си под тревога, Маркъс. Кажи им да ме чакат във Варшава.
— Кузма е там — съобщи Маркъс. — Той ще командва рицарите, докато дойда аз.
— Не можеш да идеш, Маркъс — рече Галоуглас. — Трябва да останеш тук, с бебетата.
— Не! — отсече Маркъс. — Той ми е баща. Мога да го надуша толкова лесно, колкото и Изабо. Ще ни е нужно всяко предимство.
— Никъде няма да ходиш, Маркъс. Нито пък Даяна. — Болдуин опря ръце в масата и ни изгледа. — Досега всичко беше сблъсък, преамбюл към този момент. Бенджамин е разполагал с почти хиляда години да планира отмъщението си. Ние имаме часове. Всички трябва да бъдем там, където сме най-нужни, а не където ни водят сърцата.
— Съпругът ми има нужда от мен — рязко възразих.
— Съпругът ти има нужда да бъде намерен. Други могат да го направят, както и да се бият — отвърна Болдуин. — Маркъс трябва да остане тук, защото Сет-Тур има официален статут на убежище само ако великият магистър се намира между стените му.
— Вече видяхме колко ни помогна това срещу Жербер и Нокс — горчиво отбеляза Сара.
— Един човек умря. — Гласът на Болдуин беше студен и ясен като ледена висулка. — Тежка и трагична загуба, но ако Маркъс не беше тук, Жербер и Доменико щяха да пометат това място с децата си и всички щяхте да сте мъртви.
— Не можеш да си сигурен в това — заяви Маркъс.
— Мога. Доменико се фукаше с плановете им. Ще останеш тук, Маркъс, и ще пазиш Сара и децата, за да може Даяна да свърши своята задача.
— Моята задача ли? — повдигнах въпросително вежди.
— Ти, сестро, отиваш във Венеция.
Голям железен ключ полетя във въздуха. Вдигнах ръка и той падна в дланта ми. Беше тежък и украсен, с изящно ухо, оформено като уробороса на Дьо Клермон, дълго тяло и масивен връх със сложни зъбци във формата на звезда. Смътно си спомних, че навремето имах къща там. Може би ключът беше за нея?
Всеки вампир в помещението се взираше шокирано в ръката ми. Завъртях ключа насам и натам, но не видях нищо особено в него освен обичайните цветове на дъгата, белязана шийка и тук-там по някоя буква. Галоуглас пръв си възвърна дар слово.
— Не можеш да пратиш леля там — каза той и бутна заядливо Болдуин. — Какви ги мислиш, човече?
— Мисля, че тя е Дьо Клермон и че ще съм по-полезен да търся Матю с Изабо и Веран, отколкото да седя в някаква заседателна зала и да споря за условията на съглашението. — Болдуин обърна блестящите си очи към мен и сви рамене. — Може би Даяна ще успее да ги накара да размислят.
— Чакай малко. — Сега беше мой ред да се изумя. — Не можеш...
— Да поискам да седнеш на мястото на Дьо Клермон на масата с Паството ли? — Устните на Болдуин се извиха. — Напротив, сестро. Мога.
— Аз не съм вампир!
— Никъде не пише, че трябва да си. Баща ми прие съглашението единствено при условие, че сред членовете на Паството винаги ще има представител на Дьо Клермон. Съветът не може да се събере без участието на някой от нас. Но аз прегледах първоначалния договор. В него не се казва, че представителят на фамилията задължително трябва да е вампир. — Болдуин поклати глава. — Направо да си помислиш, че Филип е предвидил този ден и е планирал всичко.
— Какво очакваш да направи леля? — остро попита Галоуглас. — Тя може и да е тъкачка, но не е чудотворец.
— Даяна трябва да напомни на Паството, че не за първи път има оплаквания от вампир в Хелм — каза Болдуин.
— Значи Паството е знаело за Бенджамин и не е направило нищо? — Не можех да повярвам на ушите си.
— Не са знаели, че е Бенджамин, но са били наясно, че нещо там не е наред — отвърна той. — Дори вещиците не си направили труда да проверят. Нокс може да не е единственият вещер, който работи с Бенджамин.
— В такъв случай няма да постигнем нищо в Хелм без подкрепата на Паството — заключи Хамиш.
— И ако вещиците в Хелм са били жертви на Бенджамин, една група вампири ще се нуждае от благословията на тамошния сбор, ако иска да успее, наред с подкрепата на Паството — добави Болдуин.