Понесохме се през устието на Големия канал, минахме през откритата площ пред Сан Марко и продължихме по по-малък канал, който минаваше през Кастело и ни връщаше в северно от града. Минахме покрай Сан Микеле, чиито високи стени и кипариси закриваха надгробните камъни. Пръстите ми се раздвижиха и завъртяха черните и сини върви в мен, докато мърморех няколко думи в памет на мъртвите.
Докато пресичахме лагуната, минахме покрай обитаеми острови като Мурано и Бурано и други, заети само от руини и задрямали овощни дървета. Когато отпред се появиха суровите стени, защитаващи Изола дела Стела, кожата ми изтръпна. Болдуин обясни, че венецианците смятали мястото за прокълнато. Нищо чудно. Там имаше сила, стихийна магия и утайка, останала от заклинания, правени в продължение на векове, за да пазят мястото и да държат по-надалеч любопитните очи на човеците.
— Островът ще усети, че не бива да влизам през вампирска врата — казах на Болдуин. Чувах духовете на обвързаните с това място вещици, които правеха обиколките си по периметъра. Онзи, който се занимаваше с охраната на Изола дела Стела и Целестина беше далеч по-добър от вещицата, инсталирала магическата система за наблюдение, която преодолях в Бодлианската библиотека.
— В такъв случай се движи бързо. Правилата на Паството забраняват прогонването на всеки, който стигне вътрешния двор в центъра на Целестина. Щом ключът е у теб, имаш право да влезеш с двама придружители. Винаги е било така — спокойно отвърна Болдуин.
Санторо изключи двигателя и катерът се плъзна гладко в защитеното пристанище. Докато минавахме под арката, видях смътните очертания на уробороса на Дьо Клермон върху ключовия камък. Времето и соленият въздух бяха изгладили гравирания символ и случайният посетител вероятно щеше да го сметне само за сянка.
Вътре стъпалата, водещи до високата мраморна площадка, бяха целите във водорасли. Един вампир би могъл и да рискува да се изкачи по тях, но не и вещица. Преди да успея да измисля някакво решение, Галоуглас скочи от лодката и се озова на площадката. Санторо му хвърли въже и Галоуглас завърза с бързи опитни движения катера за един стълб. Болдуин се обърна да даде последните си инструкции.
— Щом стигнеш залата, заеми мястото си, без да завързваш разговори. Станало е обичайна практика членовете да бъбрят безкрайно преди събранието, но тази среща не е обикновена. Представителят на Дьо Клермон винаги ръководи събранието. Така че въведи ред колкото се може по-скоро.
— Ясно. — Точно на тази част се радвах най-малко. — Има ли значение къде ще седна?
— Мястото ти е срещу вратата, между Жербер и Доменико. — С тези думи Болдуин ме целуна по бузата. — Buona fortuna, Даяна.
— Върни го у дома, Болдуин. — Вкопчих се за момент в ръкава му. Това беше последната проява на слабост, която можех да си позволя.
— Ще го върна. Бенджамин очакваше, че баща му ще тръгне да го търси и ти ще се втурнеш след него — рече той. — Няма да очаква мен.
Някъде високо горе зазвъняха камбани.
— Трябва да тръгваме — подкани Фернандо.
— Да се грижиш за сестра ми — заръча му Болдуин.
— Грижа се за партньорката на своя сир, така че не е нужно да се безпокоиш — отвърна Фернандо. — Ще я пазя с цената на живота си.
Фернандо ме хвана през кръста и ме повдигна, а Галоуглас посегна надолу и ме сграбчи за ръката. Две секунди по-късно стоях на площадката с Фернандо до мен. Болдуин скочи от катера на една по-малка моторница, отдаде чест и насочи лодката към изхода. Щеше да остане там, докато камбаните отброят пет часа и началото на срещата.
Вратата, издигаща се между Паството и мен, бе тежка и черна от годините и влагата. Ключалката бе необичайно бляскава в сравнение с нея и изглеждаше така, сякаш наскоро са я полирали. Предположих, че това се дължи на магия и леко докосване с пръсти потвърди подозрението ми. Но това бе само безобидно защитно заклинание, което пречеше на стихиите да повредят метала. Съдейки по онова, което бях видяла от прозорците на Ка’Чиаромонте, една предприемчива венецианска вещица би могла да направи истинско състояние, като омагьосва гипса и тухлите на града да не се рушат.
Ключът беше топъл, когато свих пръсти около него. Извадих го от джоба си, пъхнах го в ключалката и завъртях. Механизмът реагира бързо и безпрекословно.
Хванах тежката халка и отворих вратата. От другата страна имаше тъмен коридор с под от мрамор на жилки. Виждах на не повече от метър пред себе си.