Изгледах последователно всяко създание от Паството, като ги предизвиквах да реагират на буквите и символите, за които знаех, че минават през очите ми.
Сату извърна поглед, но недостатъчно бързо, за да не забележа уплахата й. Внезапното движение опъна до последно жалкото подобие на прикриващо заклинание. Потърсих сигнатурата на магията, но не открих такава. Заклинанието на Сату не беше направено от друг. Тя сама го бе изтъкала, при това не особено умело.
— Знам тайната ти, сестро — мислено рекох аз.
— А аз отдавна подозирах каква е твоята — отвърна тя с горчивина като пелин.
— О, междувременно насъбрах и няколко други — казах аз.
След бавното ми оглеждане на присъстващите единствено Агата рискува да зададе въпрос.
— Какво е станало с теб? — прошепна тя.
— Избрах своя път. — Оставих платнената чанта на масата и седнах на мястото си. Чантата беше свързана с мен така силно, че дори от това късо разстояние усещах подръпването й.
— Какво е това? — подозрително попита Доменико.
— Чанта на Бодлианската библиотека. — Бях я взела от магазина на библиотеката, когато изнесохме Книгата на живота, като оставих банкнота от двайсет паунда под чашата за моливи до касата. Напълно подобаващо върху чантата с червени и черни букви беше изписана клетвата на библиотеката.
Доменико отвори уста да зададе друг въпрос, но погледът ми го накара да замълчи. Бях чакала достатъчно началото на днешната среща. Доменико можеше да си задава въпросите, след като Матю бъде освободен.
— Откривам настоящата среща. Аз съм Даяна Бишъп, кръвно заклета дъщеря на Филип дьо Клермон и представлявам фамилия Дьо Клермон.
Обърнах се към Доменико. Той скръсти ръце на гърдите си и отказа да говори. Продължих:
— Това е Доменико Микеле, а от лявата ми страна е Жербер Орийак. Познавам Агата Уилсън от Оксфорд и прекарах известно време със Сату Ярвинен във Франция. — Усетих парене в гърба при спомена за огъня й. — Боя се, че останалите ще трябва да се представите.
— Аз съм Осаму Ватанабе — каза младият демон, който седеше до Агата. — Изглеждате като манга героиня. Мога ли по-късно да ви нарисувам?
— Разбира се — съгласих се, надявайки се, че въпросната героиня няма да се окаже злодей.
— Татяна Алкаева — представи се платиненорусата жена демон със замечтаните сини очи. Трябваше й само шейна с бели коне и щеше да е идеална героиня от някоя руска приказка. — Пълна сте с отговори, но засега нямам въпроси.
— Отлично. — Обърнах съм вещицата със суровото изражение и ужасния вкус за облекло. — А вие?
— Аз съм Зидони фон Борке — каза тя, докато си слагаше очила за четене и рязко отваряше кожената си папка. — И не зная нищо за тази така наречена кръвна клетва.
— Записана е в доклада на библиотекаря. Втора страница, долу, в приложението, на третия ред — услужливо посочи Осаму. Зидони го изгледа кръвнишки. — Май започваше с „Допълнения към вампирските родословия (по азбучен ред): Алмаси, Бетинкур, Дьо Клермон, Диас...
— Да, вече го видях, господин Ватанабе — озъби се Зидони.
— Мисля, че е мой ред да се представя, скъпа Зидони. — Белокосата вещица се усмихна благо. — Аз съм Джанет Гоуди и отдавна очаквам удоволствието да се запознаем. Познавах баща ти и майка ти. Те бяха огромна чест за народа ни и все още усещам болезнено липсата им.
— Благодаря — кимнах, трогната от простото отдаване на почит.
— Разбрахме, че Дьо Клермон имат предложение, което да обсъдим? — Джанет умело насочи срещата по същество.
Погледнах я с благодарност.
— Дьо Клермон официално искат помощта на Паството за издирването и залавянето на член от издънката Бишъп-Клермон, Бенджамин Фокс или Фукс. Господин Фокс се е заразил с кръвожадност от баща си, моя съпруг Матю Клермон, и от векове отвлича и изнасилва вещици в опит да ги заплоди, предимно в района около полския град Хелм. Някои от вас сигурно си спомнят оплакванията на тамошния сбор, на които Паството не е обърнало внимание. Засега опитите на Бенджамин да създаде кръстоска между вещица и вампир са неуспешни, най-вече поради факта, че той не знае онова, което вещиците са открили отдавна — а именно, че вампирите с кръвожадност могат да се възпроизвеждат биологично, но само с определен вид вещица, наречена тъкачка.
В помещението цареше пълна тишина. Поех дълбоко дъх и продължих:
— В опит да накара Бенджамин да излезе на открито съпругът ми замина за Полша, където изчезна. Смятаме, че Бенджамин го е заловил и го държи на място, служило като нацистки концлагер или научен център по времето на Втората световна война. Рицарите на Лазар се заклеха да върнат съпруга ми, но Дьо Клермон се нуждаят също и от помощта на вещици и демони. Бенджамин трябва да бъде спрян.