— Защо книгата е избрала Даяна Бишъп? — попита Доменико.
— Защото съм тъкачка, създателка на заклинания, а такива сме останали само няколко. — Отново погледнах Сату. Беше стиснала устни и очите й ме молеха да мълча. — Имали сме твърде голяма творческа сила и другите вещици са ни избили.
— Същата сила, която ти позволява да създаваш нови заклинания, ти дава способност да създаваш нов живот — изтъкна Агата, без да крие вълнението си.
— Това е специална благословия, която богинята дава на жените тъкачки — поясних. — Не всички тъкачи са жени, разбира се. Баща ми също беше тъкач.
— Невъзможно — озъби се Доменико. — Поредното вещерско коварство. Никога не съм чувал за тъкачи, а древният бич на кръвожадността е мутирал в още по-опасна форма. Колкото до деца, родени от вещици и вампири, не можем да позволим подобно зло да пусне корени. Те ще бъдат чудовища, които няма да се поддават на здравия разум или на контрол.
— Не мога да се съглася с теб по този въпрос, Доменико — каза Джанет.
— На какви основания? — малко раздразнено попита той.
— На основания, че аз съм подобно създание и не съм нито зло, нито чудовище.
За първи път от пристигането ми тук вниманието на присъстващите беше насочено другаде.
— Баба ми е била дете на тъкачка и вампир. — Сивите очи на Джанет не се откъсваха от моите. — Всички в Северна Шотландия го наричаха Ники-Бен.
— Бенджамин — промълвих аз.
— Точно така — кимна Джанет. — Младите вещици били предупреждавани да внимават в безлунни нощи, за да не ги хване Ники-Бен. Прабаба ми Изобел Гоуди не се вслушала в предупрежденията. Двамата имали безумна връзка. Според легендите той я ухапал по рамото. Когато си отишъл, Ники-Бен оставил след себе си нещо, за което не знаел — дъщеря. Аз нося нейното име.
Погледнах надолу към ръцете си. В нещо като магически скрабъл буквите се надигнаха и се подредиха в име ДЖАНЕТ ГОУДИ, ДЪЩЕРЯ НА ИЗОБЕЛ ГОУДИ И БЕНДЖАМИН ФОКС. Бабата на Джанет е била една от Светлородените.
— Кога е била зачената баба ти? — Разказ за живота на едни Светлороден би могъл да ми каже нещо за бъдещето на собствените ми деца.
— През хиляда шестстотин шейсет и втора — каза Джанет. — Баба Джанет, благословена да бъде, умря през хиляда деветстотин и дванайсета, на двеста и петдесет години. Остана си красавица до самия край, но пък за разлика от мен тя беше повече вампир, отколкото вещица. Гордееше се, че е вдъхновила легендите за бааван ши, прилъгала много мъже в леглото си, само за да им донесе смърт и разруха. И беше страшно да видиш баба Джанет, когато е раздразнена.
— Но това означава, че ти си... — Опулих се.
— Догодина ще навърша сто и седемдесет — обясни Джанет. Тя промърмори няколко думи и бялата й коса изведнъж стана черна. Още едно заклинание показа, че кожата й е блестяща и бяла като перла.
Джанет Гоули не изглеждаше на повече от трийсет. Животът на децата ми започна да придобива форма във въображението ми.
— А майка ти? — попитах.
— Мама живя цели двеста години. С всяко следващо поколение животът ни се скъсява.
— Как успяваш да скриеш от човеците какво си? — попита Осаму.
— По същия начин като вампирите, предполагам. Малко късмет. Малко помощ от други вещици. Малко човешка склонност да не забелязват истината — отвърна Джанет.
— Това са пълни глупости — разгорещено каза Зидони. — Ти си прочута вещица, Джанет. Способностите ти да правиш заклинания са всеизвестни. И си от изтъкнат род вещици. Изобщо не мога да разбера защо ти е да съсипваш репутацията на фамилията си с тази история.
— Ето го и него — тихо рекох аз.
— Ето го кое? — като сприхава учителка попита Зидони.
— Отвращението. Страхът. Неприязънта към всеки, който не отговаря на ограничените очаквания за света и как би трябвало да работи той.
— Слушай, Даяна Бишъп...
Но аз вече се бях наслушала на Зидони и на всеки друг, който използваше съглашението като щит, зад който да крие собствената си тъмна страна.
— Не. Ти ме слушай. Родителите ми бяха вещици. Аз съм кръвно заклета дъщеря на вампир. Моят съпруг и баща на моите деца е вампир. Джанет също е потомка на вещица и вампир. Кога ще престанеш да се преструваш, че на света съществува някакъв идеал за чистокръвни вещици?
Зидони се вцепени.
— Има такъв идеал. Точно чрез него се е запазила силата ни.
— Не. Така силата ни е умряла — подчертах. — Ако продължаваме да спазваме съглашението, след няколко поколения няма да ни е останала никаква сила. Целта на онзи договор е била да не позволява на видовете да се смесват и възпроизвеждат.