Выбрать главу

— Съжалявам, че не оправдахме надеждите на Филип. Този път ще се справим по-добре. Става въпрос за честта на фамилията Бишъп-Клермон. А в края на краищата, аз съм роднина на Матю дьо Клермон.

— Татяна ще бъде по-лесна за убеждаване — подхвърлих.

— Не, не Татяна — поклати глава Джанет. — Тя е увлечена по Доменико. Пуловерът й няма за цел единствено да подчертае фигурата й. Той скрива и ухапванията на Доменико. Трябва да привлечем Сату.

— Сату Ярвинен никога няма да ми помогне — изтъкнах и си припомних времето, което бяхме прекарали заедно в Ла Пиер.

— О, мисля, че ще го направи — рече Джанет. — След като й обясним, че ще я предложим на Бенджамин в замяна на Матю, ако не се съгласи. В края на краищата, Сату е тъкачка като теб. Може пък финландските тъкачки да са по-плодовити от онези в Хелм.

Сату беше отседнала в малък хотел, в тихо кампо срещу Ка’Чиаромонте. Отвън изглеждаше напълно обикновено, с боядисани в ярки цветове саксии и стикери на прозорците, показващи рейтинга му спрямо другите хотели в района (четири звезди) и кредитните карти, които приемаше (всички).

Вътре обаче впечатлението за нормалност се губеше напълно.

Собственичката Лаура Малипиеро, увита в пурпурно и черно кадифе, седеше зад бюро в предното лоби и редеше карти таро. Косата й бе непокорна и вълниста, с бели нишки сред черното. Гирлянда от черни хартиени прилепи беше окачена над пощенските кутии, а във въздуха се носеше аромат на благовония от градински чай и драцена.

— Всичко е заето — каза тя, без да вдига поглед от картите. В ъгълчето на устата й висеше цигара. Беше пурпурна и черна, също като облеклото й. Отначало си помислих, че не е запалена. В края на краищата, синьорина Малипиеро седеше под надпис VIETATO FUMARE. Но после вещицата дръпна здраво. Наистина нямаше дим, макар че върхът на цигарата се разгоря.

— Казват, че била най-богатата вещица във Венеция. Натрупала състояние от продажбата на омагьосани цигари. — Джанет я изгледа с неодобрение. Беше си сложила отново прикриващото заклинание и за случайния минувач изглеждаше като крехка деветдесетгодишна бабка вместо като стройна трийсетгодишна жена.

— Съжалявам, сестри, но тази седмица се провежда Регата деле Бефане и в тази част на Венеция не могат да се намерят никакви стаи. — Вниманието на синьорина Малипиеро си остана насочено към картите.

Из целия град бях видяла афиши за годишната надпревара с гондоли за Богоявление от Сан Тома до Риалто. Разбира се, състезанията бяха две — регатата сутринта и далеч по-вълнуващата и опасна надпревара в полунощ, в която се прибягваше не само до груба сила, но и до магия.

— Не търсим стая, синьорина Малипиеро. Аз съм Джанет Гоуди, а това е Даяна Бишъп. Дойдохме да видим Сату Ярвинен във връзка с Паството — стига да не тренира за надпреварата с гондоли, разбира се.

Венецианската вещица вдигна изненадано глава и ни погледна с окръглените си тъмни очи. Цигарата увисна на устните й.

— Стая седемнайсет, нали? Не се безпокойте, сами ще се ориентираме. — Джанет се усмихна лъчезарно на зашеметената вещица и ме помъкна към стълбите.

— Ти, Джанет Гоуди, си същински булдозер — задъхано промълвих, докато тя ме водеше забързано по коридора. — Да не говорим, че четеш мисли. — Това беше много полезен магически талант.

— Колко мило да го кажеш, Даяна. — Джанет почука на вратата. — Cameriera!

Никой не отговори. А след вчерашното маратонско заседание на Паството ми беше писнало да чакам. Хванах дръжката и промърморих заклинание за отключване. Вратата се отвори. Сату Ярвинен ни очакваше вътре вдигнала ръце, готова да прибегне до магия.

Улових нишките около нея и ги дръпнах здраво, като приковах ръцете й към тялото. Сату ахна.

— Какво знаеш за тъкачките? — остро попитах.

— Не толкова, колкото ти — отвърна Сату.

— Затова ли се отнесе така лошо с мен в Ла Пиер?

Изражението на Сату беше твърдо като стомана. Тогавашните й действия бяха в интерес на собствената й безопасност. Не изпитваше съжаление.

— Няма да позволя да ме разобличиш. Ще ни избият всички, ако открият на какво са способни тъкачите — каза тя.

— Мен така и така ще ме убият, защото обичам Матю. Какво имам да губя?

— Децата си — изтърси Сату.

Това вече отиваше твърде далеч.

— Ти си недостойна за дарбите на вещиците. Обвързвам те, Сату Ярвинен, и те предавам в ръцете на богинята без сили и умения. — Придърпах още малко нишките с левия си показалец и ги завързах здраво на възел. Пръстът ми стана тъмно пурпурен. Бях открила, че това е цветът на правосъдието.