— Ето там. — Болдуин посочи скупчените ниски постройки в долината под нас.
— Бенджамин е взел със себе си поне пет-шест от децата си. — Веран стоеше до мен с бинокъл в ръце. Подаде ми го, в случай че зрението ми на топлокръвно не е достатъчно силно, за да видя къде държат съпруга ми, но аз отказах.
Знаех много добре къде е Матю. Колкото повече го доближавах, толкова повече се вълнуваше силата ми, избликваше по кожата ми в опит да се измъкне. Това и третото вещерско око напълно компенсираха несъвършенствата ми.
— Ще изчакаме и ще ударим по здрач. Тогава група от децата му излизат на лов. — Болдуин беше мрачен. — Ловуват в Хелм и Люблин и се целят в бездомните и слабите, с които да се храни баща им.
— Какво? — Бях се начакала през последните три дни. — Няма да чакам нито миг повече!
— Той е още жив, Даяна. — Думите на Изабо би трябвало да ме утешат, но само втвърдиха леда около сърцето ми при мисълта какво още трябва да изтърпи Матю през следващите шест часа, докато чакаме падането на мрака.
— Не можем да атакуваме лагера, когато всичките му сили са там — изтъкна Болдуин. — Трябва да действаме стратегически, Даяна, а не емоционално.
Мисли — и остани жива. С неохота загърбих мечтите си за бързо освобождаване на Матю, за да се съсредоточа в предизвикателствата пред нас.
— Джанет каза, че Нокс е сложил предпазни заклинания около основната сграда.
Болдуин кимна.
— Чакаме ти да ги обезвредиш.
— Как рицарите ще заемат позиции, без Бенджамин да разбере? — попитах.
— Довечера ще използват тунелите, за да влязат в лагера на Бенджамин под земята. — Фернандо гледаше към целта ни и очевидно пресмяташе нещо. — Двайсет, може би трийсет ще са достатъчно.
— Хелм е построен върху варовик и земята отдолу е надупчена като швейцарско сирене от тунели — обясни Хамиш и разви малка, грубо нарисувана карта. — Нацистите са унищожили част от тях, но Бенджамин е запазил другите отворени. Свързват лагера му с града и осигуряват начин да ловува, без да се появява на повърхността.
— Нищо чудно, че беше толкова труден за откриване — промърмори Галоуглас, загледан в подземния лабиринт.
— Къде са сега рицарите? — Още не бях видяла струпалото се в Хелм войнство, за което ми бяха казали.
— В готовност — отвърна Хамиш.
— Фернандо ще реши кога да ги прати в тунелите. Като маршал на Маркъс, той взема решенията — каза Болдуин и кимна на Фернандо.
— Всъщност, аз ги вземам. — Маркъс изникна неочаквано на снежния фон.
— Маркъс! — Отметнах качулката си назад, внезапно обхваната от ужас. — Какво е станало с Ребека и Филип? Къде са те?
— Нищо не е станало. Близнаците са в Сет-Тур със Сара, Фийби и трийсетина рицари, всички специално подбрани заради лоялността им към Дьо Клермон и неприязънта към Жербер и Паството. Мириам и Крис също са там. — Маркъс взе ръцете ми в своите. — Не можех да седя във Франция и да чакам новини. Не и когато бих могъл да помогна за освобождаването на баща си. А и след това Матю може да има нужда от помощта ми.
Прав беше. Матю щеше да се нуждае от лекар — лекар, който разбира от вампири и как да ги излекува.
— Ами Джак? — Успях да изрека само това, макар че думите на Маркъс бяха помогнали на пулса ми да достигне горе-долу приемливо темпо.
— Той също е добре — твърдо рече Маркъс. — Имаше един лош момент снощи, когато му казах, че няма да дойде, но Март се оказа същинска фурия, когато я провокираш. Заплаши го, че няма да му дава да вижда Филип, и това моментално го отрезви. Никога не изпуска детето от поглед. Твърди, че работата му е да закриля кръщелника си на всяка цена. — После той се обърна към Фернандо. — Запознай ме с плана.
Фернандо повтори подробно операцията — къде ще бъдат разположени рицарите, кога ще тръгнат към лагера, какви са ролите на Галоуглас, Болдуин, Хамиш, а сега и на Маркъс.
Макар всичко да изглеждаше безупречно, продължавах да изпитвам тревога.
— Какво има, Даяна? — попита Маркъс, усетил безпокойството ми.
— Толкова голяма част от стратегията ни разчита на елемента на изненада — посочих. — Ами ако Жербер вече е предупредил Нокс и Бенджамин? Или Доменико? Дори Сату може да е решила, че ще бъде в по-голяма безопасност от Бенджамин, ако успее да си спечели доверието на Нокс.
— Не се безпокой, лельо — успокои ме Галоуглас, в чиито сини очи се бяха събрали буреносни облаци. — Жербер, Доменико и Сату още си седят на Изола дела Стела. Рицарите на Лазар са ги обградили. Няма начин да напуснат острова.