Следващият му дъх не беше така накъсан и безпокойството му отслабна.
— Трябва му кръв — каза Болдуин с равен и тих глас.
Опитах да запретна ръкав, без да свалям блестящия си пръст, в който Матю се взираше като хипнотизиран.
— Не твоята — спря усилията ми Изабо. — Моята.
Вълнението на Матю се засили отново. Сякаш гледах как Джак се мъчи да обуздае емоциите си.
— Не тук — изхриптя той. — Не и пред Даяна.
— Не тук — съгласи се Галоуглас, давайки на съпруга ми възможност донякъде да контролира нещата.
— Остави братята му и синът му се погрижат за него, Даяна. — Болдуин свали ръката ми.
И така оставих Галоуглас, Фернандо, Болдуин и Хамиш да направят столче с ръце, докато Маркъс държеше железния шип на мястото му.
— Кръвта ми е силна, Даяна — увери ме Изабо и леко стисна ръката ми. — Ще го изцери.
Кимнах. Но вече бях казала истината на Матю — в моите очи той винаги щеше да е съвършен. Външните му рани нямаха значение. Тревожеха ме раните в сърцето, ума и душата му, защото никакви количества вампирска кръв не бяха в състояние да ги излекуват.
— Любов и време — промърморих, сякаш се опитвах да измисля съставките на заклинание, докато гледах отстрани как мъжете настаняват изпадналия в безсъзнание Матю в багажното отделение на една от колите, които ни чакаха. — От това се нуждае.
Джанет приближи и сложи успокояваща ръка на рамото ми.
— Матю Клермон е древен вампир — отбеляза тя. — И има теб. Затова си мисля, че любовта и времето ще свършат работа.
Слънце във Водолей
Когато минава през знака на водоносеца,
слънцето вещае голямо изобилие, верни приятели и
помощта на принцове. Затова не се бойте
от промените, когато Водолеят владее земята.
Анонимен английски сборник с цитати,
ок. 1390 година, Гонсалвис MS 4890, ф. 10
40.
По време на полета Матю изрече само едно: „У дома“.
Пристигнахме във Франция шест дни след събитията в Хелм. Матю още не можеше да върви. Не бе в състояние да използва ръцете си. Нищо не се задържаше в стомаха му за повече от трийсет минути. Кръвта на Изабо, както бе обещано, бавно възстановяваше разбитите кости, увредените тъкани и нараняванията на вътрешните му органи. След първото му изпадане в безсъзнание от комбинацията на лекарства, болка и изтощение, сега той отказваше да затвори очи.
И почти не говореше. Когато го правеше, обикновено бе, за да откаже нещо.
— Не — каза той, когато обърнахме към Сет-Тур. — Нашия дом.
Изправени пред множество възможности за избор, казах на Маркъс да ни откара в Ле Ревенанс. Името бе странно подходящо за настоящия му собственик, тъй като Матю се връщаше у дома по-скоро като дух след онова, което му бе сторил Бенджамин.
Никой не бе и помислял, че Матю ще предпочете Ле Ревенанс пред Сет-Тур, и когато пристигнахме, къщата беше студена и безжизнена. Той седна във фоайето с Маркъс, докато аз и брат му се втурнахме да запалим камините и да му приготвим леглото. Двамата с Болдуин обсъдихме коя стая ще бъде най-подходяща за Матю предвид физическите му ограничения, когато конвоят коли от Сет-Тур напълни двора. Дори вампирите не успяха да изпреварят Сара до вратата, толкова нетърпелива бе да ни види. Леля ми коленичи пред Матю. Лицето й излъчваше състрадание и загриженост.
— Изглеждаш ужасно — въздъхна тя.
— И се чувствам още по-ужасно. — Някога прекрасният глас на Матю бе рязък и стържещ, но за мен всяка дума бе като скъпоценен камък.
— Когато Маркъс каже, че може, искам да те намажа с мехлем, който ще ти помогне да се изцелиш — каза Сара, докосвайки разранената кожа на предмишницата му.
Писъците на яростно, гладно бебе разцепиха въздуха.
— Бека. — Сърцето ми подскочи при мисълта, че отново ще видя близнаците. Но Матю като че ли не споделяше радостта ми.
— Не. — Погледът му беше изпълнен с ужас и той се разтресе от глава до пети. — Не. Не сега. Не в това състояние.
Тъй като Бенджамин беше овладял ума и тялото на Матю, аз настоявах след освобождаването си съпругът ми да определя сам дните си и дори лечението си. Но това не можех да позволя. Взех Ребека от ръцете на Изабо, целунах гладката й буза и сложих бебето в свитата ръка на Матю.
Веднага щом видя лицето му, Бека спря да плаче.
А щом взе дъщеря си в ръце, Матю спря да се тресе, точно както в нощта на раждането й. Очите ми се напълниха със сълзи, когато видях ужасената му, изпълнена с благоговение физиономия.