— Разумно — промърмори Сара и ме изгледа от глава до пети. — Ти също изглеждаш ужасно.
— Мамо — приветства ме Джак и ме целуна по бузата. Понечи да ми даде Филип, но бебето се дръпна от мен, намръщи се и извъртя глава.
— Какво има, мъжлето ми? — Докоснах лицето му с върха на пръста си. Ръцете ми пламнаха от енергия и буквите, които чакаха под кожата, се надигнаха и се подредиха в истории, които тепърва трябваше да се разкажат. Кимнах и целунах бебето по челото, усещайки изтръпването по устните, което потвърждаваше онова, което Книгата на живота вече ми беше разкрила. Синът ми имаше сила. Много сила. — Занеси го при Матю, Джак.
Джак много добре знаеше на какви ужаси е способен Бенджамин. Събра сили за гледката, преди да се обърне. Видях Матю през неговите очи — неговия герой, завърнал се от битка, измършавял и ранен. Джак прочисти гърлото си и ръмженето, което чух, ме разтревожи.
— Филип също иска да те види, татко. — Той настани сигурно Филип в другата ръка на съпруга ми.
В очите на Матю за миг проблесна изненада от обръщението. Толкова малка дума — татко, — но Джак никога не се бе обръщал към него по друг начин освен с господин Ройдън и Матю. Макар Андрю Хабърд да настояваше, че Матю е истинският баща на Джак, а и той винаги ме наричаше „майко“, младежът изпитваше странна неохота да отдаде подобна чест на мъжа, когото обожаваше.
— Филип става кисел, когато Бека получава цялото внимание. — Гласът на Джак бе станал дрезгав от потиснатата ярост и той се постара следващите му думи да бъдат игриви и приповдигнати. — Баба Сара сипе какви ли не съвети как да се държиш с по-малките си братя и сестри. Повечето включват сладолед и ходене до зоопарка.
Бръщолевенето му не подлъга Матю.
— Погледни ме. — Гласът на съпруга ми бе слаб и дрезгав, но нямаше нито капка съмнение, че това е заповед.
Джак го погледна в очите.
— Бенджамин е мъртъв — съобщи му Матю.
— Знам. — Младежът се извърна и неспокойно престъпи от крак на крак.
— Бенджамин не може да те нарани. Вече не.
— Наранил е теб. И щеше да нарани майка ми. — Джак ме погледна и очите му се изпълниха с мрак.
Уплашена, че кръвожадността ще го погълне, пристъпих към него. Спрях преди следващата си крачка, насилих се да оставя Матю да се справи със ситуацията.
— Вземи Ребека. Дай я на Даяна. После ела.
Джак изпълни заръката, докато останалите гледахме внимателно дали някой от двамата няма да излезе от контрол.
След като Бека бе на сигурно място в ръцете ми, аз я целунах и шепнешком я похвалих какво добро момиче е, че не е вдигнала шум, когато я взеха от баща й.
Бека се намръщи, показвайки ми, че тази игра изобщо не й харесва.
Джак се върна при Матю и посегна за Филип.
— Не. Ще остане у мен. — Очите му също бяха станали зловещо тъмни. — Отведи Изабо у дома, Джак. Всички останали, също вървете.
— Но, Матийо — запротестира Изабо. Фернандо прошепна нещо в ухото й и тя кимна с неохота. — Хайде, Джак. На връщане в Сет-Тур ще ти разкажа как навремето Болдуин се опита да ме пропъди от Йерусалим. Много мъже умряха тогава.
С това оскъдно прикрито предупреждение Изабо помъкна младежа навън.
— Благодаря, maman — промърмори Матю. Той още държеше Филип, но ръката му трепереше тревожно.
— Обади се, ако имаш нужда от мен — прошепна Маркъс, докато излизаше.
Щом в къщата останахме само четиримата, взех Филип от скута на Матю и поставих двете бебета в легълцето до камината.
— Много тежа — уморено каза Матю, когато се опитах да го вдигна от стола. — Ще остана тук.
— Няма да оставаш тук. — Прецених ситуацията и намерих решение. Наредих на въздуха да поддържа набързо изтъканото ми заклинание за левитиране. — Стой така, ще опитам с магия.
Матю издаде някакъв тих звук, който май беше опит за смях.
— Недей. На пода е добре — отбеляза той, заваляйки думите от изтощение.
— В леглото е още по-добре — твърдо отвърнах аз, докато се плъзгахме във въздуха към асансьора.
През първата ни седмица в Ле Ревенанс Матю позволи на Изабо да идва и да го храни. Възвърна донякъде силите си и стана малко по-подвижен. Още не беше в състояние да ходи, но можеше да стои прав, стига някой да му помага. Ръцете му висяха отпуснато от двете му страни.
— Толкова бързо се възстановяваш — лъчезарно казах аз, сякаш всичко на този свят бе розово.
А всъщност вътре в мен бе много мрачно. И крещях от гняв, страх и безсилие, докато мъжът, когото обичах, се мъчеше да намери път през сенките на миналото, които го бяха погълнали в Хелм.
Слънце в Риби