Когато слънцето е в Риби, очаквайте умората и тъгата.
Онези, които успеят да прогонят страха,
ще получат прошка и разбиране.
Щe бъдете призовани за работа на далечно място.
Анонимен английски сборник с цитати,
ок. 1390 година, Гонсалвис MS 4890, ф. 10
— Искам някои от книгите си — каза Матю с измамна небрежност и размаха списък със заглавия. — Хамиш знае къде да ги намери.
Приятелят му беше заминал за малко в Лондон, след което се върна във Франция. Оттогава Хамиш се бе настанил в стаите на Матю в Сет-Тур. Прекарваше дните си в опити да попречи на бюрократи идиоти да съсипят световната икономика, а през нощите съсипваше избата на Болдуин.
Хамиш пристигна в Ле Ревенанс с книгите и Матю го покани да седне на чаша шампанско. Хамиш като че ли прие този опит за нормално общуване като повратна точка във възстановяването на Матю.
— Защо не? Не може да се кара само на кларет. — Той ми хвърли бърз поглед, за да ми покаже, че ще се погрижи за съпруга ми.
Три часа по-късно Хамиш още беше там — и двамата играеха шах. Коленете ми омекнаха от неочакваната гледка — Матю играеше с белите и обмисляше възможностите си. Тъй като ръцете му все още не ставаха за нищо (оказа се, че ръката е ужасно сложна част на анатомичното инженерство), Хамиш местеше фигурите според кодираните команди на противника си.
— Е4 — каза Матю.
— Централният вариант? Ама че дръзко от твоя страна. — Хамиш премести една бяла пешка.
— Прие царския гамбит — благо отбеляза Матю. — Какво друго очакваше?
— Очаквам да оплескаш нещата. Навремето отказваше да изложиш царицата си на риск. А сега го правиш всяка игра. — Хамиш се намръщи. — Лоша стратегия.
— Царицата се справи чудесно миналия път — прошепнах аз в ухото на Матю и той се усмихна.
Когато Хамиш си тръгна, Матю ме помоли да му почета. Вече ни беше станало ритуал да седим пред огъня, докато снегът се сипе навън, и да държа някоя от любимите книги на Матю в ръцете си — Абелар, Марлоу, Дарвин, Торо, Шели, Рилке. Често устните на Матю се мърдаха в унисон с думите, които произнасях, с което ми доказваше — и което бе по-важното, доказваше на себе си, — че умът му си е бистър и цял както винаги.
— „Аз съм вечно дете на Земя и Море, / своя дом във Небето намирам.“* — прочетох аз от оръфаното му копие на „Освободеният Прометей“.
* Пърси Биш Шели, „Облакът“, превод Цветан Стоянов. — Б. пр.
— „През мъгли, ветрове, през води, брегове, / аз меня се, но без да умирам!“ — прошепна Матю.
След посещението на Хамиш обществото ни в Ле Ревенанс постепенно започна да се разраства. Джак беше поканен да дойде и да донесе челото си. Той свиреше часове Бетовен и музиката не само че се отразяваше добре на съпруга ми, но и неизменно приспиваше дъщеря ми.
Матю се подобряваше, но до пълното му възстановяване имаше още много. Когато заспиваше неспокойно, аз дремех до него и се надявах бебетата да не се размърдат. Оставяше ме да му помагам с къпането и обличането, макар да мразеше себе си — и мен — заради това. Всеки път, когато ми се струваше, че не мога да издържа да го гледам как се мъчи, аз се съсредоточавах върху някаква част от кожата му, която бе заздравяла. Подобно на сенките от Хелм, белезите никога нямаше да изчезнат напълно.
Когато Сара дойде да го види, тревогата й бе осезаема. Но не Матю беше причина за загрижеността й.
— Колко магия използваш, за да стоиш на крака? — Свикнала да живее с вампири със слух на прилепи, тя беше изчакала да я изпратя до колата, преди да попита.
— Добре съм — отвърнах, докато й отварях вратата.
— Не те питах това. Виждам, че си добре. Точно това ме тревожи — призна Сара. — Защо не си на прага на смъртта?
— Няма значение — казах, пренебрегвайки въпроса й.
— Ще има, когато рухнеш — изтъкна Сара. — Не можеш да караш все така.
— Забравяш нещо, Сара. Фамилия Бишъп-Клермон е специализирана в невъзможното. — Затворих вратата, за да не слушам продължаващите й протести.
Трябваше да съм наясно, че няма да е толкова лесно да затворя устата на леля си. Болдуин се появи двайсет и четири часа след заминаването й, неканен и без да се обади.
— Лош навик е това твоето — упрекнах го и си спомних момента, когато се бе върнал в Сет-Тур и бе смъкнал завивките от леглото ни. — Изненадай ни още веднъж и ще сложа достатъчно охраняващи заклинания, че да отблъснат и Конниците на Апокалипсиса.
— Не са били забелязвани в Лимузен откакто Юг умря. — Болдуин ме целуна по двете бузи, като междувременно бавно преценяваше миризмата ми.