— Отговори на шибания имейл!
Явно Болдуин имаше лош ден. Също като Матю, започнах да оценявам как модерните технологии ни позволяват да държим другите вампири във фамилията на една ръка разстояние.
— Отлагам колкото се може повече — изръмжа Болдуин от компютърния екран. Зад огромните прозорци зад него се виждаше Берлин. — Заминаваш за Венеция, Даяна.
— Не, не заминавам. — Вече седмици наред водехме някакви варианти на този разговор.
— Напротив, заминаваш. — Матю се наведе над рамото ми. Вече ходеше — бавно, но безшумно както винаги. — Даяна ще се срещне с Паството, Болдуин. Но ако още веднъж те чуя да й държиш такъв тон, ще ти откъсна езика.
— Две седмици — каза Болдуин, без изобщо да обръща внимание на заплахата на брат си. — Съгласиха се да й дадат още две седмици.
— Твърде рано е. — Физическите ефекти от мъченията на Бенджамин отшумяваха, но съпругът ми все още едва контролираше кръвожадността си и се палеше много лесно.
— Тя ще бъде там. — Болдуин затвори капака на лаптопа си, като прекъсна връзката и си спести последните настоявания на брат си.
— Твърде рано е — повторих аз.
— Така е. Твърде рано е, за да пътувам до Венеция и да се изправя срещу Жербер и Сату. — Ръцете на Матю лежаха тежко на раменете ми. — Ако искаме официалното отменяне на съглашението, а ние го искаме, един от нас трябва да постави въпроса пред Паството.
— Ами децата? — Опитвах се да се хвана за сламки.
— Ще липсваш и на трима ни, но ще се справим. Ако изглеждам достатъчно неспособен според Изабо и Сара, няма да сменя нито една пелена, докато те няма. — Пръстите му увеличиха натиска си наред с усещането за отговорност, която лягаше върху плещите ми. — Трябва да го направиш. За мен. За нас. За всеки член на фамилията, който е бил наранен по един или друг начин от съглашението — Емили, Ребека, Стивън, дори Филип. И за нашите деца, за да могат да растат сред любов вместо в страх.
След тези думи нямаше начин да откажа да ида във Венеция.
Фамилия Бишъп-Клермон се зае да подготви случая ни за Паството. Беше съвместно междувидово усилие, което започна с наточването на аргументите ни до самата им сърцевина. Колкото и да бе трудно да пренебрегнем големите и малките оскърбления и наранявания, които бяхме претърпели, успехът ни зависеше от способността ни да представим исканията си по такъв начин, че да не изглеждат като лична вендета.
Накрая се оказа зашеметяващо просто — или поне стана, след като Хамиш пое нещата. Достатъчно е, каза той, само да докажем без никакво съмнение, че съглашението е било създадено от страх от смешение и от желанието кръвните линии изкуствено да се поддържат чисти, за да се запази равновесието на сила между създанията.
Подобно на повечето прости аргументи, нашият изискваше часове смазваща работа. Всички използвахме талантите си в начинанието. Фийби, която беше талантлив проучвател, претърси архивите в Сет-Тур за документи, които засягаха създаването на съглашението и първите срещи и дебати на Паството. Тя се обади на Рима, която остана силно развълнувана, че я молят да прави нещо различно от картотекиране, и й заръча да потърси подкрепящи документи в библиотеката на Паството на Изола дела Стела.
Тези документи ни помогнаха да съставим съгласувана картина на онова, от което основателите на Паството са се страхували в действителност — че връзките между създанията ще доведат до появата на деца, които няма да са нито демони, нито вампири или вещици, а някаква ужасяваща комбинация, размътваща древните и уж чисти кръвни линии на създанията. Подобна загриженост произтичаше от познанията по биология през дванайсети век и важността, която се е отдавала на наследяването и произхода по онова време. И Филип дьо Клермон е имал политическата прозорливост да заподозре, че децата от подобен съюз могат да се окажат достатъчно силни, за да завладеят света, стига да го пожелаят.
По-трудно, а и по-опасно бе да се демонстрира, че този страх всъщност е допринесъл за упадъка на неземните създания. Вековете кръвосмешение бяха довели до положението вампирите трудно да създават нови вампири, вещиците да изгубят силата си, а демоните да стават все по-податливи на лудост. За да подкрепят тази част от тезата си, Бишъп-Клермон трябваше да разкрият както кръвожадността, така и тъкачите във фамилията.
Написах история на тъкачите, като използвах информация от Книгата на живота. Обясних, че съзидателната им сила се контролира трудно и ги прави уязвими за враждебността на другите вещици. С времето вещиците станали самодоволни и не се нуждаели толкова от нови заклинания и магии. Старите работели чудесно и от ценни членове на общността тъкачите се превърнали в преследвани прокудени. Двете със Сара седнахме и написахме разказ за живота на родителите ми в болезнени подробности, за да докажем тезата си — отчаяните опити на баща ми да скрие талантите си, усилията на Нокс да ги открие и ужасната смърт на двамата.