— Боя се, че Фийби прави опити да използва дипломация — прекъсна ни Веран и ме обърна в посока на врявата. — Това никога не действа при Болдуин. Да вървим.
— Щом Ернст взема нож, аз вземам кучетата. — Щракнах с пръсти на Хектор и Фалън и потеглихме в бърз тръс. Кучетата ме следваха плътно, като лаеха и размахваха опашки, сякаш участваха в чудесна игра.
Площадката на втория етаж, водеща към апартаментите, беше пълна със загрижени зяпачи — Натаниел, ококорената Софи с Маргарет на ръце, Хамиш в чудесен копринен халат с индийски десен и обръснат наполовина, и Сара, която явно беше събудена от врявата. Изабо излъчваше досада, сякаш искаше да каже, че подобни неща се случват непрекъснато.
— Всички в салона — казах и помъкнах Сара към стълбите. — Ернст ще дойде при вас.
— Не знам какво е накарало Маркъс да избухне — обади се Хамиш, докато бършеше с кърпа пяната за бръснене от брадичката си. — Болдуин го извика и отначало всичко изглеждаше наред. После започнаха крясъците.
Малката стая, в която Филип работеше, беше пълна с вампири и тестостерон — Матю, Фернандо и Галоуглас се надпреварваха за надмощие. Болдуин седеше в уиндзорски стол, който още беше наклонен назад, за да може да кръстоса краката си на бюрото. Маркъс се беше облегнал от другата страна на писалището със зачервено лице. Партньорката му — защото дребната млада жена до него беше Фийби Тейлър, която смътно си спомнях от първия ден — се опитваше да играе ролята на арбитър в диспута между главата на фамилия Дьо Клермон и великия магистър на Рицарите на Лазар.
— Това смахнато домакинство от вещици и демони, което сте събрали, трябва да се разпусне незабавно — заяви Болдуин, опитвайки неуспешно да овладее гнева си. Столът му с трясък се спусна на пода.
— Сет-Тур принадлежи на Рицарите на Лазар! Аз съм великият магистър, а не ти. Аз казвам какво може да става тук! — извика в отговор Маркъс.
— Стига, Маркъс. — Матю хвана сина си за лакътя.
— Ако не правиш точно каквото ти казвам, няма да има никакви Рицари на Лазар! — Болдуин стана и двамата вампири опряха нос до нос.
— Стига си ме заплашвал, Болдуин — възропта Маркъс. — Ти не си ми баща, нито господар.
— Не, но съм глава на тази фамилия. — Юмрукът на Болдуин се стовари с трясък върху бюрото. — Или ще ме слушаш, или ще приемеш последствията за неподчинението си.
— Не можете ли да седнете и да поговорите разумно? — обади се Фийби, правейки доста храбър опит да разтърве вампирите.
Болдуин й се озъби заплашително и Маркъс моментално се хвърли към гърлото на чичо си.
Матю грабна Фийби и я издърпа настрани. Тя се тресеше, макар че по-скоро от яд, отколкото от страх. Фернандо завъртя Маркъс и прикова ръцете към тялото му. Галоуглас сграбчи рамото на Болдуин.
— Не го предизвиквай — остро нареди Фернандо, когато Маркъс се опита да се освободи. — Освен ако не си готов да излезеш от този дом и никога да не се върнеш.
След няколко дълги секунди Маркъс кимна. Фернандо го пусна, но остана наблизо.
— Тези заплахи са абсурдни — каза Маркъс с малко по-премерен тон. — Рицарите на Лазар и Паството са близки от години. Ние наглеждаме финансовите им дела, да не говорим, че им помагаме да налагат ред сред другите вампири. Нима...
— Нима Паството ще рискува да си навлече отмъщението на фамилия Дьо Клермон ли? Нима ще наруши правото на убежище, което винаги е принадлежало на Сет-Тур? — Болдуин поклати глава. — Вече го направиха, момчето ми. Този път Паството не си играе игрички. От години търсеха причина да разпуснат Рицарите на Лазар.
— Правят го сега, защото отправих официални обвинения срещу Нокс за смъртта на Емили ли? — попита Маркъс.
— Само отчасти. Паството не понесе най-вече настояването ти съглашението да бъде суспендирано. — Болдуин подаде на племенника си навит пергамент. От долния му край висяха три восъчни печата и се поклащаха леко. — Ние обсъдихме искането ти — отново. И то беше отхвърлено. Отново.
Тази единствена дума — „ние“ — реши една стара загадка. От подписването на съглашението и формирането на Паството през дванайсети век сред тримата вампири на масата за срещи винаги е имало по един Дьо Клермон. До този момент не знаех самоличността на онзи, който е представлявал винаги фамилията — Болдуин.
— Достатъчно лошо бе, че един вампир се намесва в диспут между вещици — продължи той. — Искането на репарации за смъртта на Емили Мадър беше глупаво, Маркъс. А упоритите нападки срещу съглашението са непростимо наивни.
— Какво е станало? — намеси се Матю. Той предаде Фийби на грижите ми, макар че погледът му показваше, че изобщо не се радва да ме види.