Матю и Изабо написаха също толкова трудна история за безумие и за разрушителната сила на гнева. Фернандо и Галоуглас преровиха личния архив на Филип за доказателства как е пазил партньорката си от унищожаване и за общото им решение да защитят Матю въпреки проявяващите се признаци на заболяването. Филип и Изабо вярвали, че внимателното възпитание и трудно постигнатият контрол ще противостоят на болестта в кръвта му — класически пример как приучването може да надмогне над природата. А Матю призна, че собственият му провал с Бенджамин демонстрира колко опасна може да бъде кръвожадността, ако се остави да се развива.
Джанет пристигна в Ле Ревенанс с гримоара на Гоуди и препис на съдебния протокол от процеса срещу прабаба й Изобел. Протоколът описваше много подробно любовните й връзки с дявола, известен като Ники-Бен, в това число и нечестивото му ухапване. Гримоарът доказваше, че Изобел е била тъкачка на заклинания и тя с гордост посочвала уникалните си магически творения и цената, която изискала, за да ги сподели със сестрите си в Шотландия. Освен това Изобел идентифицирала любовника си с името Бенджамин Фокс, син на Матю. Той дори се подписал с името си във фамилния архив, който се намираше в началото на книгата.
— И въпреки това не е достатъчно — тревожно рече Матю, докато преглеждаше книжата. — Още не можем да обясним защо тъкачките и вампирите с кръвожадност като теб и мен могат да зачеват деца.
Аз можех да го обясня. Книгата на живота беше споделила тази тайна с мен. Но не исках да казвам нищо, докато Мириам и Крис не представят научно доказателство.
Започвах да си мисля, че ще трябва да изложа случая ни пред Паството без тяхната помощ, когато в двора спря кола.
Матю се намръщи.
— Кой може да е? — попита, остави химикалката и отиде до прозореца. — Мириам и Крис са тук. Сигурно е станало нещо в лабораторията в „Иейл“.
Щом двамата влязоха и Матю се увери, че изследователският екип в Ню Хейвън процъфтява, Крис ми връчи дебел плик.
— Права беше — рече той. — Добра работа, професор Бишъп.
Притиснах пакета към гърдите си, залята от огромна вълна на облекчение. После го предадох на Матю.
Той скъса плика и погледът му се втурна по текста и черно-белите идеограми към него. После вдигна глава, зяпнал от изумление.
— Аз също бях изненадана — призна Мириам. — Истината все щеше да ни убягва, ако продължавахме да подхождаме към демоните, вампирите и вещиците като към отделни видове, далечно свързани с човешките същества, но различаващи се помежду си.
— Тогава Даяна ни каза, че Книгата на живота говори за онова, което ни свързва, а не за това, което ни разделя — продължи Крис. — Тя ни помоли да сравним нейния геном с генома на демон и с геномите на другите вещици.
— Всичко беше в хромозомата на създанията и се криеше пред очите ни — добави Мириам.
— Не разбирам — с объркана физиономия призна Сара.
— Даяна е успяла да зачене от Матю, защото и двамата носят в себе си демонична кръв — обясни Крис. — Твърде рано е да се твърди със сигурност, но хипотезата ни е, че тъкачите са потомци на древни съюзи между вещици и демони. Вампирите с кръвожадност като Матю се появяват, когато вампир с болестта създава друг вампир от човек с малко демонична ДНК.
— Не открихме много демонично присъствие в пробите на Изабо, нито на Маркъс — отбеляза Мириам. — Това обяснява защо болестта никога не се е проявявала при тях, както при Матю или Бенджамин.
— Но майката на Стивън Проктър беше човек — изтъкна Сара. — Абсолютен трън в задника — прощавай, Даяна, — но определено в нея нямаше нищо демонско.
— Не е нужно да има непосредствена връзка — каза Мириам. — Достатъчно е наличието на достатъчно демонична ДНК в сместа, за да се задействат гените на тъкача и на кръвожадността. Възможно е някой от далечните предшественици на Стивън да е бил демон. Както каза Крис, резултатите са доста първични. Ще ни трябват десетилетия, за да ги разберем напълно.
— И още нещо, бебето Маргарет също е тъкачка. — Крис посочи доклада в ръцете на Матю. — Трийсета страница. Няма място за съмнение.
— Питам се дали затова Ем беше така категорична, че Маргарет не бива да попада в ръцете на Нокс — замислено рече Сара. — Може би е открила това по някакъв начин.