— Мили боже! Той стои. — Матю изглеждаше зашеметен. — Но още не е навършил дори седем месеца.
Погледнах силните ръце и крака на бебето и се зачудих защо баща му е изненадан.
— Какво си намислил? — попитах, издърпах Филип от легълцето му и го прегърнах.
От устата на бебето потече порой неразбираеми звуци и буквите под кожата ми се появиха, за да му помогнат, докато отговаряше на въпроса ми.
— Сериозно? Значи си имал доста оживен ден — казах, докато го предавах на Матю.
— Май ще станеш същата беля като съименника си — с обич отбеляза Матю, чийто пръст беше сграбчен в свирепата хватка на Филип.
Преоблякохме и нахранихме децата, като разговаряхме за онова, което бях открила в книжата на Робърт Бойл и какви нови идеи е дала на Матю презентацията в Кралското дружество относно разбирането на геномите на създанията.
— Дай ми минутка. Трябва да си проверя пощата. — Вече получавах повече имейли, откакто Болдуин ме беше назначил за официален представител на Дьо Клермон, за да може самият той да посвети повече време на правенето на пари и тормозенето на фамилията си.
— Паството не ти ли досади достатъчно тази седмица? — попита Матю, който отново изпадаше в мърморещо настроение. Твърде много вечери бях прекарала в работа върху политически становища относно равенството и откритостта и в опити да разгадая заплетената логика на демона.
— Боя се, че няма край — изстенах и отнесох Филип със себе си в Китайската стая, която вече бе станала мой домашен кабинет. Включих компютъра и сложих детето на коляното си, докато прелиствах съобщенията.
— Има снимка от Сара и Агата — извиках. Двете жени бяха на някакъв плаж някъде в Австралия. — Ела да ги видиш.
— Изглеждат щастливи — отбеляза Матю, докато гледаше над рамото ми с Ребека в ръце. Малката изгука доволно, когато видя баба си.
— Направо не мога да повярвам, че е минала повече от година от смъртта на Ем — казах. — Толкова се радвам да видя Сара отново усмихната.
— Някакви новини от Галоуглас? — попита Матю. Галоуглас се беше запилял незнайно къде и не отговори на поканата ни за тържеството на Матю.
— Засега не — отвърнах. — Може би Фернандо знае къде е. — Смятах да го попитам утре.
— А какво казва Болдуин? — поинтересува се Матю, когато видя името на брат си в колоната на подателите.
— Пристига утре. — Бях доволна, че Болдуин ще дойде да поздрави Матю за рождения му ден. Това даваше допълнителна тежест на събитието и щеше да сложи край на лъжливите слухове, че не е подкрепил напълно брат си и новата издънка Бишъп-Клермон. — Веран и Ернст ще дойдат с него. И да те предупредя — Фрея също ще дойде.
Още не се бях виждала със средната сестра на Матю. Очаквах срещата с нетърпение, след като Джанет Гоуди ми наду главата с истории за делата й.
— Господи, само не и Фрея — изстена Матю. — Трябва да пийна. Искаш ли нещо?
— Няма да откажа малко вино — отвърнах разсеяно аз, докато продължавах да преглеждам списъка съобщения от Болдуин, Рима Хаен във Венеция, други членове на Паството и от департамента ми в „Иейл“. Бях по-заета от всеки друг път. И по-щастлива.
Когато отидох при Матю в кабинета му, той не приготвяше питиета. Вместо това стоеше пред камината, подпрял Ребека на хълбока си, и се взираше с любопитство в стената над полицата. Проследих погледа му и разбрах причината.
Портретът на Изабо и Филип, който обикновено висеше там, го нямаше. На стената имаше закрепена малка бележка. ПОРТРЕТЪТ НА НЕИЗВЕСТНА СЕМЕЙНА ДВОЙКА ОТ СЪР ДЖОШУА РЕЙНЪЛДС ВРЕМЕННО Е ВЗЕТ ЗА ИЗЛОЖБАТА „СЪР ДЖОШУА РЕЙНЪЛДС И НЕГОВИЯТ СВЯТ“ В КРАЛСКАТА КАРТИННА ГАЛЕРИЯ В ГРИНУИЧ.
Но внезапното изчезване на родителите му не беше истинската причина Матю да се взира като хипнотизиран.
На мястото на картината на Рейнълдс имаше друго платно — портрет на Матю и мен. Беше несъмнено работа на Джак, с характерната му комбинация на типичното за седемнайсети век внимание към детайла и модерната чувствителност към цвета и линията. Това се потвърждаваше от малката картичка върху полицата, на която беше изписано „Честит рожден ден, татко“.
— Останах с впечатление, че рисува твой портрет. Трябваше да бъде изненада — казах, мислейки си как синът ни шепнешком молеше да привличам вниманието на Матю, докато прави скици.
— Джак ми каза, че рисува твой портрет — отвърна Матю.
А ето че Джак беше нарисувал и двама ни, в официалния салон, до един от огромните прозорци на къщата. Аз седях в кресло от времето на Елизабет, останало от къщата ни в Блекфрайърс. Матю стоеше зад мен и гледаше с ясни и блеснали очи към зрителя. Аз също гледах зрителя, а очите ми бяха докоснати от нещо неземно, което подсказваше, че не съм обикновено човешко същество.